Аедан ме изслуша, замислено и след това каза, че съм бил късметлийка, че във вените на Танрагос няма кръв на Древните. Иначе без съгласието на съпруга ми този ритуал нямаше да бъде възможен и дори незабелязан от него.
- Знам. И много се страхувах, че все пак ще почувства нещо, ще ме разпознае,дори дегизирана – кимам и трепетно си спомням дивия страх, който изпитвах всеки път, когато срещах Танрагос по пътя. „Но нямах избор.Трябваше или да използвам шанса, или...
Тук мълча по средата на изречението, не искам да довърша. За какво? Нека остане в миналото.
Навеждам глава, позволявайки си да скрия лицето си в гърдите на едърият и силен мъж, който вместо да се превърне в поредния мъчител за мен, ме защити и показа, че не всички мъже са чудовища.
- Мога ли да попитам?- Прокарвам замислено върховете на пръстите си по жилестата му китка, после по предмишницата му, изследвайки, изучавайки.
Толкова интересно. Ръката му е толкова голяма. Усещам колко здрави са костите му. Мускули от стомана се напипват под тъмната кожа. И космите по нея са тъмни,къси,но меки. Приятен е на допир. Дори пръстите леко изтръпват от тактилното удоволствие. Искам да го погаля с цялата си ръка. Да проследя всички линии на мускулите, да се изкача все по-високо, под навития ръкав.
И се чувствам толкова удобно в тези ръце и безопасно.
Попитай, разбира се“, гласът на Аедан звучи дрезгаво по някаква причина. И по някаква причина дишането ми се ускорява. Може би той му е лошо? Може би не трябваше да хаби толкова много енергия за мен?
Вдигам глава, взирайки се тревожно в скулестото му лице. Внимателно посягам към него с магията си... И се изчервявам смутено, когато разбирам, че той изобщо не се чувства зле. Просто… иска нещо много силно.
Демонът, в отговор на моите манипулации, повдига изненадано вежди и след това се усмихва лукаво, разбирайки объркването ми. И ръцете му около мен са някак много красноречиво свити.
-Вярно ли е, че Дея Кахин… те е посъветвала да се ожениш за Тори?“ Изтърсих въпроса си, осъзнавайки в каква посока най-накрая тръгнаха мислите му.. И почти без да се спъна в изричането му.
-Хм, може и така да се каже“, кимва Едан неохотно.
Така че й дължа живота си. Иска ми се да можех да й благодаря.” Въздъхвам, свеждайки поглед.
Не се чувствам в правото си да искам от краля да отмени заповедта си. Но... може би има начин по някакъв начин да го убедим, че Дея Кахин не е толкова виновна...
-Ако ми беше казала за теб по-рано, тези две години с Танрагос нямаше да са в живота ти“, раздразнено отвръща Аедан. Но прегръдките около мен все още остават нежни.
И не спира да ме учудва. Фактът, че той, дори ядосан, не престава да бъде този, на когото имах доверие.
-Може би тя не е знаела тогава, че... твоята тъмнина ще ме признае?“ - опипвам внимателно почвата.
- Тя знаеше! Този въпрос е приключен, Мина. Няма да я върна.
Звучи наистина солидно и непоколебимо. И вече не смея да развивам толкова неприятна за него тема. И така е отишло много по-далеч, отколкото е могло да реши преди.
Напрегнатото мълчание между нас скоро е нарушено от самия Едан.
- Ако вече си решила, че ще видиш княза и ще изслушаш благодарностите му, хайде, ще му уредя среща около обяд. Той ме дразни с присъствието си в моя дворец. Той се разхожда тук и души.
Не искам да се срещаме Но ако няма друг начин...
-Трябва да се маскирам по някакъв начин.
- За какво?- Демонът е искрено изненадан.
-Ами ако някой ме види и ме разпознае?
-Е, нека ...“, хили се неговият непоносим демонизъм.
Отдръпва ме малко назад от себе си, за да ме погледне в очите. И ме гледа с такава ирония.
- Разбира се, обещах ти, че все още няма да обявявам официално булката си. Но това беше преди да тръгнеш с вещицата без мое знание и да получиш силата на Върховната жрица на Светлината. Към която някои от моите тъмни придворни, които са особено чувствителни към магическото пространство, нямаше как да не почувстват. Твоето намерено вълче, което се оказа княжески син, също те избърбори. Така че съжалявам, не можеш да се скриеш. Така че и аз няма да крия кой си за мен. Да, и Ингалф не е глупак, за съжаление. Безполезно е да се маскираш. По-лесно е да им се демонстрираш в пълният си блясък.. Така че спри всичките си игри на маскировка и криеница. Приеми, че тук си в безопасност. Избери нещо по-прилично за себе си от дрехите в гардероба, за да не зяпа вълкът и да отидем да се отървем от нашия рошав гост. Ще те чакам в хола след половин час.
С тези думи демонът отпечатва кратка алчна целувка върху устните ми и ме трансплантира от коленете си в леглото. Става, взима черна камизолка от облегалката на стола, целува ме отново и си тръгва доста доволен от себе си, оставяйки ме като онемяла от всичко, което чух.