-Мисля, че принцът леко преувеличи моята роля в спасяването му“, забелязвам смутено и леко спускам мигли.
По-добре е да не гледам отново в очите на непознати, това само привлича вниманието към мен. Научих тази наука много добре, тъй като бях съпруга на Танрагос. Но и сега не е излишно. Все още не искам да привличам внимание, нито да провокирам ревността на Едан.
- Полекувах малко вълчето, доколкото имах сили тогава. И негово величество, брат му и други воини на Раграста го спасиха от враговете му, - казвам ви твърдо, все още с надеждата, че това ще затвори темата.
Вълчето в отговор на думите ми се отдръпва, намръщено обидено, а на устните на Ингалф се появява лукава усмивка.
-Е, историята на Айвър се потвърждава и от братята Рагра, така че съм склонен да мисля, че някой тук е много скромен. Спомням си обаче, че една малка Елра, дори в детството, знаеше как да направи незаличимо впечатление със своята учтивост. И способността да бъде на най-неочакваното място също. Радвам се да видя в каква невероятна красота е израснало момичето, което веднъж срещнах случайно в кралските градини на Тервин.
Ингалф бавно се приближава, сякаш пълзи, спира пред мен.
Малкият принц също стои до него, като явно се опитва да имитира баща си в начина, по който се движи и държи. Той веднага прегръща момчето за раменете с толкова познат покровителствен жест, че няма съмнение колко близки са бащата и синът.
Опитвам се някак да събера сили да намеря достоен отговор на думите му. И в същото време да не показвам как са ме уплашили.
Все пак разбрах. Ако това ми се беше случило преди да пристигна в Раграст, щях да получа инсулт, обхваната от безнадеждна паника и желание веднага да избягам в неизвестна посока. Но дори и сега ме е страх. Нямам представа какво може да се окаже това за мен.
Какво знае той за това момиче? Знае ли коя е била и коя е станала по-късно? Едва ли тогава принцът на Луада е имал интерес да научи нещо за малката Елра, която изплаши случайната му любовница. Просто не му пукаше за мен. Наистина искам да го повярвам.
- Познавате ли се? - Ръцете на Едан се сключват на кръста ми и той ме притиска делово към гърдите си.
-Трудно е да го наречем познанство“, присвива очи Ингалф.
За няколко секунди той оглежда ръката на мъж върху корема ми, вдига мрачен поглед към лицето ми и след това към Едан.
-Веднъж имах удоволствието да се възхищавам на най-красивата млада блондинка, която някога съм срещал, за няколко минути. Но тя тогава беше съвсем малка и избяга много бързо, без да се представи. Като истински срамежлив заек. Моят вълк хареса идеята да изчакам това леко чудо да узрее и да видя дали бих искал да започна брачен лов за нея. След това обаче промените в живота ми ме накараха да избия от главата си всякакви планове да си намеря съпруга за дълго време. Но сега си мисля, дали съдбата не реши, че точно същото момиче, което помня толкова добре, спаси моя Ивер от смъртта и му е станала толкова скъпа?
Той говори и аз буквално усещам как мъжът зад мен се превръща в камък, забелязвам колко яростно мракът му витае около нас, обгръщайки ме собственически със защитния си пашкул.
Принцът не можа да не намекне какво мисли, нали? Не можа? Защо съм му на него? Защо има нужда от мен?
Дали е заради светлината и кръвта на Древните?
Не, не, не, не това! Моля те! Няма нужда!
Но Ингалф дори не мисли да спре. Поглежда ме отново. Взискателен, хищен.
-Кажи ми името си, Светла. Трябва да знам на кого дължа живота на сина си.
- За какво? Нямам нужда от благодарност за това, което съм направила- според повелята на сърцето си. И не е нужно да знаеш името ми - избухнах аз, изпреварвайки Едан, който се канеше да каже нещо.
-Ха, толкова скромна и загадъчна. Със силна кръв и огромен дар. Ловът ще бъде благороден“, усмихва се в очакване ликанът, а с крайчеца на окото си забелязвам как очите на сина му блестят от удоволствие. Ето ти двама,които така си приличат.
-Говориш за моята годеница, вълко!!! -Аедан излайва и незабавно ме мести зад себе си.
- Още не е съпруга. Тя все още може да избере друг мъж за себе си, - принцът вдига рамене, сякаш нищо не се е случило. „Връзката ти е незавършена, усещам я много добре, демоне. Може би Елрата ще ме подкрепи повече? Погледът на сивите очи ме намира. И този нагъл вълк изведнъж ми намига: - Мога да бъда много ласкав, малката. Обещавам, че ще ти хареса да си моя.
— Направо си търсиш белята, Инг! - демонът ми изръмжа ниско, без да ми дава дума да кажа, ставайки, изглежда, още по-висок, по-силен и по-страшен.