-Уау, обсебен си“, върколакът се усмихва в отговор. Той освобождава сина си, а той разбираемо бяга настрани, гледайки баща си, после царя на демоните с възхитени и уплашени очи. Така че момичето определено си заслужава. Дуел, рогатко? Да го решим по мъжки, както повелява традицията?
— Ти си труп, пълен с бълхи,глупако! Едан се усмихва зловещо в отговор.
Глава 73
Изглежда като някакъв лош сън!
Те наистина щяха да се бият в дуел.
Заради мен.
Все още по някакъв начин мога да разбера Aedan, който беше предизвикан, и отказът да приеме това предизвикателство може да се счита за слабост. Но поведението на Ингалф, с наглото му намерение да търси жена, която принадлежи на друг, ме зашемети толкова много, че бях непростимо объркана.
Не успях да предотврати този кошмар навреме, нямах време да измисли какво да кажа, как да възпра наглите особи от мъжки пол.
Не искаха и да ме слушат.. Те просто ме пренебрегнаха, карайки ме да кипя от гняв.
След като наредиха аз и Ивер да останем в стаята, тези два ... упорити овена взеха и се отделиха някъде. Блъснаха и вратата и ме накараха да отскоча уплашена.
— Ето, казах ти, че баща ти ще те хареса. Той е най-силният. Ще победи демона и ще бъдеш наша
- гордо заявява Ивер, приближавайки се до мен.
-И ти и баща ти дори не се сетихте да ме попитате?! Може би не искам да съм ваша?! Обръщам се ядосано към момчето. „Може би искам да остана с демона? Или дори да бъде сама? Мислили ли сте за това Или не ви пука? Какво съм аз за теб, играчка?
Лицето на момчето е буквално се изпъна пред очите ми. Той примигва изненадано, отваря уста, опитвайки се да отговори нещо, а аз се срамувам. Той е просто дете. Не трябваше да казвам това. Не на него.
А тези мъже са упорити.
Даже не се и замислиха, когато съдбата ми отново беше решена за мен.
Но какво можех да направя? Какво мога да кажа, за да ме чуят?
Не искам тази битка, казах,но те се направиха,че не ме чуват.
Съпруг също не си търся. Князът само се засмя. Негодникът ми се надсмива.
Че избирам Едан? ... И така отново се свързвам с мъж, и този път завинаги, защото този определено този никога няма да ме пусне от ръцете си. А аз не съм готова!
И дори да съм готова ... не искам така !!! Не искам против волята си и само защото иначе ще си прережат гърлата. Що за глупава традиция е това?
-Прости ми, че се развиках“, помолвам за прошка и засрамена, мълчаливия принц.
— Наистина ли не искаш да си с нас? — пита момчето потиснато. — Изобщо ли не ме харесваш?
Е, това просто не е достатъчно. Детето е обидено. И това ми било жрица на Богинята на светлината. Дай Майко,на глупавата си дъщеря -ум и търпение.
Тръгвам към него, прегръщайки раменете му.
-Наистина, наистина те харесвам, Айвър. Ти си прекрасно, смело, умно момче. И ще се радвам да бъда твоя приятелка, ако искаш. Но аз не искам да бъда съпруга на баща ти и не мога. Трябва да се избира съпруг по любов, разбираш ли? И жена също! Вярвам, че ще срещнете някоя, който ще ви обича и двамата. Която ще бъде най-добрата майка за теб и най-добрата двойка за баща ти. Ще видиш. Не пропускайте да се срещнете.
Целувам русата корона, желая от все сърце да е така. И усещам как частица от моята светлина се вплита в аурата на детето, превръщайки се в негов талисман и благословия.
- Какво е това? -Той отваря очи от изненада. Колко е силен магически, макар и още малък, но се усеща.
— Благословия. Светлата богиня запечата и потвърди думите ми, усмихвам се.
- Вярно ли е? -Детето върти шокирано очи.
- Чиста истина. Сега ти и баща ти определено ще срещнете тази,с която ще се обичате взаимно. Богинята ще ви последва, намигам му. -Сега трябва да спрем този дуел. Знаеш ли къде са отишли?
- Не. Но мога да следя миризмите“, казва Айвър, издувайки гордо гърдите си.
- Тогава води.
- Да тръгваме, но е безполезно. Татко ме учеше, че когато възрастните мъже се бият, не бива да се заклещваш между тях, защото можеш да се удариш във вратата - той ми дават умни съвети.
Тук, разбира се, съм напълно съгласна. И ако беше друг, щях да помисля още десет пъти дали си струва да се катеря. В крайна сметка те самите са глупаци, само се карат за такава глупава причина. Но самата мисъл, че се борят за мен, че Аедан, който още не се е възстановил напълно, след като ме е извадил от другия свят, може да пострада, ме кара да се чувствам зле.
И все пак ... такъв гняв ме изпълва, че сякаш бял пламък започва да тече през вените, търсейки изход. Никога преди не се бях чувствала така.
Няма да им позволя да решават вместо мен! Никой! Аз не съм играчка!