-Няма да се намесвам между тях. Ще измисля нещо друго, решителна съм, въпреки че дори не знам какво да направя още.
Зад вратата на стаята ни очаква изненада под формата на два непознати демона. Разбира се, Едан не можеше да ме остави без охрана. Обикновено съм му много благодарна за това, но не и когато трябва да губя време в спорове с верните воини на краля, които получиха заповед да ме пазят точно в тази стая.
Някъде отвън се чува такъв оглушителен рев, че чак стъклата на прозорците започват да треперят. И после идва тътенът. Вече започват да се бият и мен ме втриса така,че чак се поклащам.
Охраната не иска да ме пусне и това е!
И пак рев...
- Махнете се от пътя!- крещя гневно, губя търпение и започвам да пламтя с ослепителна светлина. — В противен случай ще кажа на негово величество, че сте проявили неуважение към булката му. Можете да ме придружите и да ме охранявате по пътя.
И да, отказват се. Дори се покланят почтително.
По-нататък аз и вълчето буквално се втурваме през коридорите на двореца. Той е напред, а аз съм зад него, държайки се здраво за малката длан. И сега не ме е грижа за придворните и слугите, които се изпречват на пътя ни. Не забавям, дори забелязах Тори и Адлар да вървят ръка за ръка. Принцесата като ме види, спира изумена с ококорени очи, а лицето на принца е изкривено от изненада.
Но това го забелязвам само с крайчеца на окото си, устремена напред с цялото си същество. Дори и без да се обръщаа в отговор на възгласи и въпроси. После,после....
Но тогава пред нас се отваря друга врата и зад нея няма друг коридор или зала ... Зад нея има тераса с колони, отваряща се с широки стъпала към огромна кръгла площ от утъпкана земя. Същият го има в двореца на Аделхей, но никога не съм виждал Танрагос на него, само Осиан. Те се използват за тренировки по бойни изкуства.
И на този сега се сблъскаха двама ужасни грамадни мъже. Огромен демон, който е приел пълна бойна форма и е почти толкова мощен, колкото върколакът в състояние на половин оборот.
Нещо скърца под краката ми и не разбирам веднага, че това са каменни стърготини. Изглежда, че тези двамата са разкъсали част от терасата. И това е въпреки защитната магическа бариера, която виждам около нея.
Не прилича на приятелска битка. Напротив, изглежда, че са се настроили за борба до смърт.
Замръзнала от ужас, гледам как яростно се атакуват противниците, движейки се толкова бързо, че е невъзможно да се проследи с око. Как си нанасят съкрушителни удари с огромни юмруци, насичат се взаимно с нокти и зъби.
Стискам уплашената ръка на застиналия до мен Ивер.
— Зайо, какво правиш тук? - вика ми Адлар, който пристигна навреме за мен. „Да се махаме оттук, няма какво да гледаш.
Ръцете на мъжът се сключват върху раменете ми, но аз бързо се отдалечавам от него. Обръщам се,и го гледам умолително в очите. Зад принца стъпват и моите стражи и други демони.
-Те се борят за мен. Ваше височество, спрете това!
-Ако е за теб, тогава няма да го направя. нямам право. не бой се Брат ти ще заколи всеки вълк за теб, дори Инг“, опитва се да ме успокои принцът. Просто ме кара да се чувствам по-зле от това, което казва.
Как не разбират?!
-Не искам никой да бъде заклан заради мен!!! Не искам!!! Разбираш ли?!! -Вече ръмжа, усещам, че веднага ще се запаля.
Обръщам се отново към бойците.
Точно в този момент Ингулф, с нечовешки рязък удар, нанася бърз удар на Аедан, разпорвайки хълбока му с ноктите си. Краката ми дори се подгъват от ужас, а очите ми се покриват с белезникав воал на ярост. Докато демонът атакува върколака с рев, вече почти не виждам, губейки контрол над силата си.
Светлината се издига като яростен бял пламък около мен.
Няма да позволя на никого да пролива кръв за мен и да рискува живота си. Призвана съм да спасявам живот! Ако те сами не се спрат, аз ще ги спра!
-Зайо, спри“, Адлар се опитва да ме хване за лакътя, но е отхвърлен назад от вълна от моята магия.
И вече слизам надолу към тях, почти без да докосвам земята с краката си, реейки се във вихри от светлина, преодолявайки с лекота защитната магическа бариера, поставена от Едан. Тъмнината му не ме смята за чужда.
Има толкова много сила, че просто ме завладява, избухвайки. И не я сдържам, за първи път в живота си усещам, че мога самостоятелно да се противопоставя срещу това, което не искам.
Ударна вълна от светлинна магия помита тренировъчната площадка като смазващ вал, разпръсквайки съперниците в различни посоки.
Те са достатъчно силни, за да стоят на краката си. Но за мен е достатъчно, че най-накрая привлякох вниманието им. Едан внезапно се изправя, гледайки ме с изненадани и изпълнени с възхищение очи. Ингалф изглежда още по-шокиран, очарован и жаден.