- Незабавно спрете да се биете! –не крещя но така отчетливо говоря, че гласът ми се издига във въздуха с леден звън, искрящ по кожата със студена скреж. Кой ви даде право да решавате вместо мен?!
Върколакът потрепва към мен, явно се кани да каже нещо, но аз вдигам ръка, спирайки го с проблясък на ослепителна светлина.
-Княз Ингулф, няма да се омъжа за теб дори и да победиш всички демони на Раграста. Никога няма да избера мъж, за когото моето "Не" е празен звук. Потърси партньорка другаде. Богинята да ти помогне.
Едан дори не се опитва да стои неподвижен. Но той не обръща внимание на протегнатата ми ръка, освобождавайки мрака си към моята светлина. Преплитайки ги в едно.
А на мен какво ще ми кажеш, Светлина?“ спира отсреща. Накланя глава настрани. Огромен, с потъмняла кожа, черни извити рога и чиста тъмнина в очите. — Няма ли да се омъжиш и за мен?
-Още не съм готова да ти отговоря на този въпрос, Тъмни. И ти го знаеш. Ще направя така, както чувствам със сърцето си, а не както реши някакъв дуел или традиция. Значи няма да ме хванеш! Защо е всичко това?! Защо беше необходимо да се разкъсвате до кръв?! Ти си… наранен!- Забих обвинително пръст в гърдите му.
-Имам още няколко“, кимва демонът с ослепителна усмивка, възвръща нормалния си вид и пристъпва още по-близо, надвисвайки над мен. „Спомням си, че ми обеща, че ще ме лекуваш. Ще ме поглезиш ли с грижите си?
Хей, и аз съм наранен! - веднага се намесва в разговора ни упоритият върколак. - Този рогатият ми счупи няколко ребра и ми натърти дясната страна. Няма ли да съжалиш този, който пострада в името на красотата ти, хубава Елра?
-Отиди... при лечителя, Инг“, лае го Аедан без злоба. „Тук няма нищо за теб. Тази Светлина е моя. Докато не реша друго и ще направя всичко възможно това никога да не се случи.
И без да обръща внимание на възмутения ми вик, той ме вдига на ръце, за да ме отнесе обратно в двореца.
Глава 74
Седейки до свободно изтегнатия на широката , мраморна скамейка във ваната гол Едан, се чувствам сякаш съм се облегнала на печката. Тялото му се регенерира с почти същата зашеметяваща скорост като магическия резерв. Това, общо взето, е съвсем естествено. Чистокръвен демон. Слуга на Маох. Как може да няма такава невероятна регенерация.
След като се уверих, че спуканите ребра на демона са почти зараснали, отварям очи и се натъквам на внимателния и много горещ поглед на моя пациент. И тогава ръката му някак неусетно изведнъж се пъхва под полата на роклята, започва нежно да гали чувствителната кожа на глезенът ми, карайки я да настръхва. И похотлива усмивка се появява на мъжките устни.
Имам подозрение, че негово непоносимо величество е много доволен от сегашното положение?
Щом си помисля за това, устните ми сами се свиват гневно. След като изхвърлих гнева си там в двора върху Едан и Ингалф, които започнаха да се бият, аз, разбира се, малко се охладих.
Но след като демонът, пред всички, ме завлече в покоите си, изцапа всичко с кръвта си, затвори вратата, активирайки всички магически ключалки и след това започна да се съблича, показвайки ми дълбоки разкъсвания, синини и други „приятни“ за очите последиците от техния спор с княза, възмущението ми от цялата тази ситуация пламна в мен с нова сила.
Има защо,а демонът кой знае защо е така щастлив от нещо.
-Имаш ли представа колко очарователна си, когато си ядосана?“ — пита дрезгаво Едан. Със свободната си ръка той хваща дланта ми върху гърдите си и я притиска по-силно към горещата кожа, принуждавайки я да се премести към мястото, където сърцето му бие силно.
- Не. Никога досега не съм била толкова ядосана - изтърсвам, мръщейки се и опитвайки се да махна ръката си.
-О, ти лъжеш“, усмихва се той лукаво, стискайки пръстите ми. И по някаква причина започва да диша по-често. Без дори да гледам, мога да кажа с пълна сигурност коя част от тялото му сега е най-енергична.
- Добре. Никога досега не съм показвала гнева си по такъв… предизвикателен начин, признавам неохотно. Преди сдържах емоциите си, криех се от всички.
- Шоуто беше страхотно. И впечатляващо. Още не си се съгласила да бъдеш моя кралица, но вече принуди поданиците си да се съобразяват с теб.
- Как? Фактът, че е пламнах и изхвърлих високо пламъците си пред всички? - измърморвам с досада, като все пак откъсвам ръката си от него и грабвам предварително приготвена в купа с топла вода кърпа. Необходимо е да се измие кръвта, иначе все още е гадно да се гледа, въпреки че раните му вече са започнали да се свиват. „Не мисля, че някой от твоите... поданици би бил доволен от такава кралица.“