И защо той се смее в отговор? Над мен? От възмущение дори не забелязвам веднага, че нагла мъжка ръка вече гали коляното ми, катерейки се все по-нагоре под полата. И Едан се повдига на лакът, доближавайки лицето си до моето.
-Хлапе, демоните най-много уважават силата. И не говоря само за магическия резерв и мускулите. Говоря за силата на духа, волята... За умението да вземаш решения и да носиш отговорност за тях. Няма значение дали си мъж или жена. Слабите духом не са унижени у нас, но и не се смятат за равни. И ти показа силата си днес. Ти не се страхуваше да се намесиш между нас и Ингалф, което малко демони биха се осмелили да направят. Ти ми каза в очите на мен-Аедан Рагру пред всички, че ще станеш моя само когато сама решиш, че си готова за това. И насади на пачи яйца принц Луада, за чиято упоритост се носят истории из целия ни континент. Ще ме смятат за последния неудачник, ако изтърва такава жена.
Говори, а дланта му вече се плъзга по бедрото ми, притискайки ме все по-близо. И сега лицата ни са много близки. Устните ни почти се докосват. Дъхът ни се смесва...
— Ще ме целунеш ли, малката? Скоро ще полудея от глад по теб”, пита кадифено той.
И почти се поддавам на молбата му, забравяйки всичко. За момент.
Вече познавам тези целувки. Нямам време да дойда на себе си, тъй като отново се съгласявам с неизвестно нещо. И той е ранен- има спукани ребра.
-Целият си в кръв“, сбърчвам нос и се тревожа И е грешно да се разтапям от начина, по който онази ръка гали кожата ми, която доскоро трошеше костите на... някого. Грешка...а се разтапям.
Идвам на себе си, отпускам длани върху гърдите на Едан, принуждавайки го да легне обратно. Той изведнъж се поддава, но и мен ме привлича. Притиска уста към врата ми, гъделичка с език нежното място, където вената бие, прокарва устни към ухото ми.
„Хайде да си къпем един друг“, прошепва той дрезгаво.
– Имаш доста рани… – издишвам на пресекулки, усещайки как вълни от настръхвания минават по тялото ми от тази неочаквана милувка и нещо сладко потрепва в долната част на корема. И спомените от битката някак си се изтриват. И гневът си отива, отстъпвайки място на нещо друго, непознато.
-Раните вече са зараснали. Само ребрата много ме болят. Ще ми помогнеш ли? Наистина имам нужда от твоята грижа, от нежните ти ръце върху изстрадалото ми тяло - натрапчиво увещава демонът, прокарвайки устни по скулата ми.
Представям си как е да го измия, да плъзна мокри длани по това съвършено мъжко тяло, да го докосна така, както той докосва мен, и дъхът ми се губи, а бузите ми отново пламват с гореща руменина. Дори затварям очи от срам.
И разбирам, че той силно преувеличава слабостта си. Когато чудесно може да се справи самостоятелно. Той успя да ме вкара в стаята със спукани ребра, та с почти зарасналите рани няма да може да се измие?
Разбирам какво наистина иска и към какво ме тласка. Разбирам, че иска да ме направи своя и този път може да не спре. Разбирам... но това странно вече не ме плаши.
Дори всичко да се случи днес и да ги няма всички тези невероятни удоволствия, които той ми обеща, знам, че този човек няма да ме нарани, няма да ме унижи, няма да ме насили. Толкова пъти сдържаше желанието си, за да ме приучи към ръцете и докосванията си, че да се страхувам от него след това е най-малкото неблагодарно и глупаво.
– Ми-и-и-ина – вече целува клепачите ми, притиска ме по-близо до себе си, облива ме с топлината на тялото си. - Ела с мен?
-Да“, прошепвам аз, обръщайки глава, за да проследя целувките му. Ето как котките си изпросват обич и галене. И протягам ръка. Устните ми треперят, толкова ми се иска да се усмихна. -Ще ти помогна, ако боли много.
- Много ме боли,малката ми. Нямаш на представа колко,” Аедан се усмихва с ръмжащ стон, незабавно отрязвайки връзката на роклята ми с нокътя си.
Глава 75
75 глава
— Ще се криеш ли дълго зад мен? – пита иронично Аедан, леко обръщайки глава към мен. Или предпочиташ гледката от там?
Харесва ми гледката от всички ъгли. Но гърбът му не ме притеснява толкова, колкото... предницата. И така, отново съсредоточено прокарвам кърпата по широките рамене, гръбначния стълб, лопатките, позволявайки си тихо да се възхищавам на съвършенството на линиите и релефа на мъжкото тяло. Освен това князът не го е ударил в гърба и никакви ожулвания-белези не развалят там линията му и толкова необичайното за мен удоволствие.
Преди брака бях невинна като дете и никога не съм виждала голи мъже. И тогава ... да се възхищаваш на тези, от които се страхуваш и мразиш, никога не би ми хрумнало. Въпреки че Tanraggos не може да се нарече изрод, дори изглежда добре за годините си. Преди мен много придворни дами се опитваха да спечелят благоразположението на коронованият вдовец, надявайки се да заемат мястото на покойната кралица.