- Нищо. Сигурна съм, че можеш да го очароваш. Той със сигурност ще те обича - стискам успокоително дланта й. Моята Тори определено заслужава най-добрия съпруг. И нека бъде мил и нежен към нея, ако има такива мъже.
- Със сигурност. Къде ще отиде? -Тори изсумтя весело. - Раните са обработени. Нека помислим върху външния ти вид. Чакай тук.
И тя избяга в спалнята си, само за да се върне след няколко минути с малък сандък, от който изважда шкембесто шишенце с тъмна течност.
- Отвара от люспи от лук със сок от орехи, омагьосана за издръжливост от Мадам Клод. Пфу, дори звучи отвратително,- прави гримаса приятелят ми. Тя слага ръката си върху дългата ми плитка. Какво ще правим с косата?
- Да режем ли? Накланям глава настрани.
- Жалко. И освен това може да бъдат намерени по-късно. Хайде да ги боядисаме и после под шала. Тази простотия ще се отмие с времето, нали?
-Ще се отмие“, неволно избухвам в смях, когато виждам как Тори прави гримаса, отваря бутилката и подушва съдържанието й. - Не е толкова зле.
Доста странно. След като разкъсах брачната връзка , започнах да се чувствам отново жива. От толкова време не съм усещала дори нотка на задоволство. Може би… душата ми наистина да бъде излекувана някой ден?
- Трябва да го размажем - мърмори Тори. - Да ти помогна?
- Не. Аз сама.Не можем да допуснем кожата ти да потъмнее. Това ще ни издаде и двете - вземам бутилката от нея. - Дай ми един парцал.
Тя веднага ми подава парче ленен плат и се захващам за работа. Първо, внимателно натривам лицето и шията с отварата, като обръщам специално внимание на веждите и не забравям ушите. Разбира се, ще ги скрия под шала, но все пак ... След това раменете и гърдите. Ръцете. И внимателно накисвам косата, като се опитвам да не разлея нито една капка оцветяваща течност на пода, за да не оставя следи. Кожата ми постепенно придобива мургав и дори кафеникав оттенък в гънките. Не е от най-приятните гледки, но просто ме радва. Нека всички да се извърнат от мен.
- Ехааа! -Тори ме поглежда, когато свърших. — Изобщо не приличаш на себе си. И когато облечеш тази мантия, ще станеш напълно неузнаваема.
Отивайки до огледалото, отбелязвам със задоволство, че тя е права. Снежнобялата ми коса вече е по-тъмна и лицето ми изглежда съвсем различно. Фигурата може да бъде скрита под дрехите.Но очите... те, като нищо друго, могат да ме издадат. Бледо синьо, става почти бяло, когато използвам своят дар. Никога не съм виждала такива други. Трябва постоянно да се крия под качулката и да спускам надолу главата си.
Веднага щом кожата ми изсъхна, обличам това, което Тори ми донесе,състоящо се от прости панталони, две дълги туники от неизбелен лен и груба черна рокля-калъф върху всичко това. И тогава също скрих косата си под дълъг черен шал.
Е, това е, трансформацията е почти завършена. Остана само едно наметало - обръщам се към другарчето си, което в очакване седи на пейка до заветния багаж.
-Имам още нещо тук“, Тори изважда тъмно парче плат изпод флакона, на което не обърнах внимание, и като го вдигна от мястото му, тръгна към мен. „Опитай се да затвориш очите си с това.
-Но няма да виждам нищо“, поглеждам я изненадано.
-Ти първо опитай“, усмихва се загадъчно Тори.
Е, ако това е, което тя иска. След като приех странно малко нещо от ръцете й, първо го огледах изненадано и след това правя както ме посъветва тя. Меката материя приляга удобно на лицето, покривайки горната му половина, сякаш специално е създадена за това.
-Сега ме погледни и ми кажи какво виждаш“, чувам гласа на Тори и отварям очи.
-Аз… виждам те“, издишам онемяло. „Разбира се, не напълно ясно, но достатъчно добре, за да се ориентирвам наоколо. Как се сети за това?
Приятелката ми в отговор се размива в доволна усмивка.
-Видях това на панаира миналата година. Една се наричаше велика пророчица и се разхождаше с такава превръзка. За да не й попречи нищо да види истината, когато говореше. Стана ми любопитно и я помолих да ми гадае. Но доста бързо разбрах, че вещицата ме вижда перфектно и ме заблуждава по най-наглия начин. Носеше това. Е, когато се оплака, че не можеш да скриеш очите си, веднага си помислих, че ще е хубаво да сложиш тази превръзка. И се получи. Сега никой няма да те познае със сигурност.
-Ти си злато, Тори“, прегръщам я трогнато.
-Да, знам“, прегръща ме тя в отговор. — А сега да поспим малко. На разсъмване ще дойдат да ме събудят.
Глава 7
След като взех мерки за всичко, което по някакъв начин би могло да ни издаде, събрах една раница за мен с най-необходимите дреболии. Вътре сложих дрехи за смяна, в които увивам бутилката с оцветителя. После с Тори наистина си лягаме. Тя в нейното легло, а аз в малката стая на прислужницата до спалнята на принцесата. Предстоят ни няколко дни пътуване и още много трудности.