И това е безценен подарък за мен. Искам да благодаря. Но не знам как да го направя, докато го яздя.
Затваряйки очи, отново движа бедрата си и някаква неизразимо чувствителна точка там, между краката ми, буквално ме изгаря с вълни от топлина. Пръстите ми се свиват конвулсивно, впивайки се в мъжкото тяло.
С дрезгав стон Едан стиска задните ми части в отговор, насочвайки движенията ми. Благодарна съм му. Следвам накъде ме води. Сега имам чувството, че цялата горя.
По някое време се оказва, че вече не седя на корема на Едан, а доста по-ниско, и търкам плътта си в напрегнатия му член. Това осъзнаване проблясва в мислите ми, принуждавайки ме да се свия неволно за миг, но нов тласък на мъжките бедра, ново леко грубо докосване там, тихо ръмжене на моя демон и се удавям във вече познатия ослепителен проблясък на удоволствие , извивайки се върху мъжкото тяло и треперейки като в треска .
-Мина, сега ще умра, ако не свърша в теб“, хрипти Аедан.
Отварям подутите си клепачи и съм пленена от пламтящия му тъмен поглед.
-Покажи ми как“, прошепвам, облизвайки сухи устни.
Очите на демона блестят с гладен триумф. Хватката му върху бедрата ми става по-здрава. Той ме кара да се надигна, измества се малко и главичката на плътта му се притиска в пулсиращата ми утроба, напомняйки ми колко голям е той там. Изглежда, че просто няма да се побере в мен. Колко ли ще ме боли? Дали ще мога да се справя.
Но краткият момент на телесна паника е прекъснат от един плавен силен тласък и аз се оказвам буквално набучена върху члена му.
Стягането и пълнотата са толкова остри, болезнено сладки, че за няколко мига буквално ослепявам, онемяла, задъхвайки се. И по някаква причина демонът отново ме повдига, почти се изплъзва от тялото ми, и ме спуска назад, отново изпълвайки ме до краен предел, разтягайки и запалвайки, както ми се струва, всяка част от съществото ми.
А-а-а-а-а.
Движението на плътта му в мен се повтаря отново и отново. И аз самият се приповдигам и спускам, напълно изгубена в онези непознати, неизследвани усещания, които ме покриват от главата. Те са различни. Не като тези, които вече съм изпитвала в ръцете му. Като. Те са по-силни, по-дълбоки, по-пълни.
По някое време светът се преобръща и аз се оказвам легнала по гръб, а Едан надвисва над мен. Отново в мен. Толкова е голям и твърд. Той улавя зашеметения ми поглед, сякаш поглъща емоциите ми, и се впива в устните ми с твърда, изискваща целувка, натискайки навътре с езика си, хапейки, облизвайки и галейки.
Намира дланите ми, вдига ги над главата ми, преплитайки пръстите ни. Заобиколени сме от неговата тъмнина, която сякаш прониква в мен и превзема светлината ми, както демонът- тялото ми.
Ударите му стават все по-бързи, по-силни. Горещината в кръвта ми става непоносима, усещанията са по-остри. И умът ми е все по-близо до бездната. И вече не мога да сдържам стенанията и виковете. Страх от това, което идва,но и да го желая с цялото си същество.
Все по-близо... и по-близо... непоносимо... А-а-а-а-а.
Светът изчезва в спазми на оглушителна наслада, възникващи в горещи вълни там, където твърдият като камък ствол на мъжка плът влиза в тялото ми. И вече крещя нон-стоп в устните на Едан, гърчейки се и извивайки се под него. Той също сякаш полудява, ръмжи ниско и се забива в мен още по-силно и по-дълбоко, докато не се излива в освобождаването си с гръмък стон, оголвайки остри зъби и отмятайки глава назад.
Замръзваме така, дишаме дрезгаво. Обединени, изглежда, не само с телата, но и с душите . В пълен шок усещам как по тялото ми се оттичат болезнено сладките усещания на изпитаното удоволствие. И моят демон навежда глава, заравя лице във врата ми, целува ме нежно, мърморейки нещо ласкаво. Хваща ушната ми мида с устни и
ме притиска ме към леглото с огромното си тяло. Но тази тежест ми е неочаквано приятна.
— Не те ли е страх, Зайче?
Аз неволно се изкикотих. Странен въпрос от този, който ме прати в рая с ласките си. Но като си спомня как бях уплашена и притеснена в началото...
-Не“, поклащам глава. — Чувствах се добре.
- Така ли? -Той клати глава, гледайки ме възмутено. „Ти ме предизвикваш, нежно създание. „Добре“ изобщо не е това, което трябва да чуя от теб след нашата близост. Ако съм бил само "добър", тогава явно съм си свършил работата не особено добре. Ще трябва да повторя възможно най-скоро.
Дори щях да се уплаша от това страхотно обещание, ако не бяха лукавите искри, танцуващи в черните като нощ очи. Той се забавлява. И аз искам също, да си играя си,смея.... Прегърнах го. За да не става, да не си тръгва, да не ме пуска още.