-Беше ми много,много хубаво“, прегръщам Едан за врата. И за първи път, без да питам, посягам към устните му. - За мен беше вълшебно.
-Вълшебно, казваш? -той се смее, целувайки ме в отговор.
- Даааа и получих удоволствие. Съществува, представяш ли си?
Смехът му отеква в душата ми с такава трепетна топлина, че чак затаявам дъх, възхищавайки се на този невероятен мъж. Моят демон.
Как мога да избягам от него, ако е необходимо? Просто не мога. Пуснал е корени в сърцето ми.
Трябва ли? Защо да го оставям? Не е ли свободата в това- да си там, където искаш? С който искаш.
И аз искам да съм с него. Само с него. Само аз мога да го обичам. Или може би… може би вече.
Глава 77
Свита в купчина възглавници на нисък мек диван до прозореца, прокарвам замислено пръстите си по линиите на демоничния печат. Той сега беше още по-ясен на предмишницата ми, придоби нови детайли , обем и дълбочина, изпъстрена в комбинация от светлина и сянка. Още не е съвсем брачна връзка, но вече толкова близо. Аз самата, без да го знам, укрепих връзката ни, приех я, признавайки, че Аедан ... е много скъп за мен.
Него отдавна го няма.
След като ме целуна до безумие, гали ме цялата и пак взе тялото ми, пак ме накара да крещя... от удоволствие... И пак... И пак. Както дори не можех да си представя. Прекарахме остатъка от деня в леглото. И нощта. И през цялото време не заспахме.
А на сутринта отново имаше обща закуска. Нежни целувки и нежни докосвания...
Тялото все още ме боли, но дори тези усещания ми се струват странно приятни. И дъхът ми спира всеки път, само като си спомня ...
Дори не мога да разбера всичко. Да, и аз не искам. просто съм добре И е... толкова красиво.
Вратата внезапно се отваря тихо. Поглеждайки назад, виждам Тори да наднича във всекидневната. Отначало, без да ме забелязва, тя свива раздразнено устни, но после очите ни се срещат.
-Ах,ето къде си!“ - възкликва радостно приятелката ми, вмъква се в стаята и затваря плътно вратата след себе си.
- Нима се криех? -Вдигам вежди в недоумение.
-Може би не, но стана много трудно да те видя. Тук те пазят като най-ценното съкровище в кралството - Тори сяда до мен без церемонии. Тя ме изгледа изпитателно. - Изглеждаш много добре. Как си?
-Добре“, усмихвам се замечтано и смутено.
Тя примигва изненадано, присвива подозрително очи и отваря шокирано уста.
- Направихте ли го? С Едан ли ? Реши ли се?
Сега бузите ми буквално горят. Но не виждам смисъл да го отричам. Затова просто кимам.
- Еха. Мислех, че ще трябва да те ухажва много дълго, за да се съгласиш. Дори попитах Адлар дали брат му ще има такова търпение,че да не те обиди.
— Говорили ли сте с принца за мен?-Издишвам в шок.
- Да, но внимавах. Не съм те предала по никакъв начин, не се притеснявай - успокоително стиска ръката ми тя. — Просто исках да се уверя, че си в безопасност около Негово Величество. Адлар ме увери, че брат му никога няма да нарани избраната от него. И тогава той се опита да ме подпита коя си и откъде се познаваме и трябваше спешно да го разсейвам.
Дори не смея да попитам как точно го е направила?. Твърде прям поглед -красноречив и хитър.
Твърде късно е да се тревожа за моята тайна. Казах на Едан истината — признавам с въздишка. Спомням си сутрешните новини и ми става някак си притеснено. „Даир Мартан пристигна вчера от Аделхей. Знаеше ли?
-Не“, казва Тори, разтревожена. - И какво? Някой разбра ли за подмяната? Затова ли си призна??
-Аедан го е разбрал преди много време, представяш ли си? Затова той изпрати демонът с Танрагос, за да намери доказателства. Той ги е намерил. Надушил е проклятието, от което Мълвейн умря. Но в Аделхей никой не знае за това. Мълвейн беше погребана. Но Мартан донесе и други тежки новини.
Поглеждайки съчувствено към Тори, преразказвам какво съм чула за баща й и брат й. И аз прегръщам приятелката си, когато тя жално ридае.
Ами Осиан? Той, разбира се, все още си е онзи глупак, но да го обвиняват за смъртта ти... Как може баща ми да реши такова нещо?- Покривайки лицето си, прошепва безнадеждно.
- Мартан каза, че цялата работа е в свързването. Церемонията по кръвния брак не е предназначена за хора, чиито вени нямат кръвта на Древните. И затова тя подкопаваше психическото здраве на баща ти. И сега това го подлудява и го тегли към другия свят, тласка го към луди действия. Надявам се Осиан да се излекува и всичко да е наред с него.
Казвайки това, много се страхувам, че Тори ще види моя грешка във всичко това. Ако не бях аз, нищо от това нямаше да се случи. И баща й нямаше да полудее. И не бих наранила брат й.