Но дори да се появят такива мисли в нея, приятелката ми не го показва. Аз пък не питам. Не съм готова да чуя отговора.
След като поседя известно време, подсмърчайки разочаровано, Тори избърса очите си с носна кърпичка и ме погледна решително.
— Ще попитам Адлар. И ще го помоля да изпрати някой до Аделхей, за да разбере как е братът там. Сигурна съм, че Осиан ще се справи. Той… беше винаги здрав като вол. Да, и бащата вероятно е назначил най-добрите лечители на наследника - въздъхва принцесата. Тя замислено прехапва устни. — Ами вещицата, която те отведе? Твоят демон не ми каза почти нищо. Какъв такъв медальон ти е дала, че си спала два дни и грееш като слънце? Изглеждаше много ефектно и дори красиво, но страховито, казвам ти. А пък царят не се отделя от теб. Държи те постоянно за ръка, споделя силата си. Тори ми намига заговорнически. Явно си го спечелила. Детската ни мечта да се оженим за братя може
да се сбъдне сега.
Не ми се иска да й напомням, че все още съм съпругата беглец на Танрагос и че нещата не са толкова прости. Изобщо не искам да мисля и да си спомням бившия си омразен съпруг. Искам да го изтрия от паметта си като лош сън. И със сигурност няма да го обсъждам отново.
Вместо това разказвам на Тори за Кахин. За това, което научих от нея. За баща ми и баба ми. За наследството, което старата вещица ми предаде. Зашеметих я, признавайки й, че неволно и неочаквано станах Върховна жрица на Най-светлата. Казах й също, че Едан беше много ядосан на Кахин и я изгони. Дори си спомням всичко, което чух за вещицата от него преди, изпитвайки нужда поне да споделя с Тори съжалението си за пропуснатата възможност.
Тя обеща да ми разкаже всичко за баща ми. Тя обеща, че ще ме научи на много.Но Едан е непреклонен в решението си. Той й е много ядосан. Тя казва, че можеше да му каже за мен по-рано и тогава той щеше да ме намери преди брака ми с баща ти. И той ми забрани да се връщам към тази тема - въздъхвам разочаровано.
„Ако е могла да каже и не е казала, това е лошо“, казва и годеницата замислено. — Но слугите на Пътника винаги са имали своите странности, доколкото знам. Всички тези възвишени съдби, нишки от съдби, верни пътеки ... Странно е, че тя все още е била толерирана тук, ако е ядосвала толкова много краля. Докато ти спа през цялото това време и аз вече малко по малко се настаних и усвоявах на новото място. Нещо, което успях да науча, чуя, видя. Братята Ragrow са едновременно уважавани и от тях се страхуват в Ragrust. Особено от твоя Едан. Той държи всички тук с железен юмрук.
Дори не се съмнявам. Но нещо не пасва за Кахин.
На мен ми се стори странно,че е търпял вещицата толкова време. Но не посмях да го попитам, за да не се ядоса още повече.
-Ще се опитам да попитам Адлар“, обещава Тори. - Много е интересно какво толкова важно искаше да ми каже и на мен и какво да ме научи.
Ще споделиш ли с мен по-късно? - усмихвам се въпросително и когато тя ми кимва в знак на съгласие, питам: - Кажи ми какво се случи тук тези два дни? Как си с Адлар? Как ви приеха в двореца? И въобще всичко-всичко-всичко. Имам чувството, че съм спала цял живот.
— О, забавлявах се. Тези демони са странни. Всичко не е като нашето ... - започва да разказва Тори през смях, качвайки краката си на дивана.
Така седяхме с нея повече от час, говорейки за всичко на света, споделяйки тайните си, спомняйки си всичко важно и за двете ни. Да се намерим отново.
Щяхме да седим по-дълго, но уединението ни първо беше нарушено от Адлар, който се оглеждаше в търсене на булката си, а след това от Аедан, който се появи, за да ми съобщи, че трябва да присъствам на гала кралската вечеря вечерта.
-Инг иска да ти се извини“, моят демон се ухили хищно, шокирайки ме с това изявление. - Е, кажи им най-накрая сбогом. Утре сутрин той и Ивер заминават за Луада.
Е, как да му откажа в крайна сметка? Ще трябва да се появя като булката на краля.
Когато Благословената ме посъветва просто да живея, тя трябва да се е шегувала. Защото по обикновеному не става.
Глава 78
Огромни врати се отварят пред нас и изведнъж чувам много шепот и тихи разговори. Десетки внимателни погледи пронизват кожата ми с горящи игли, забелязвайки всички детайли на моя сдържан, дори малко строг външен вид, подчертан от затворена сребриста кадифена рокля с бяла кожена обшивка и изящна бродерия по подгъва и диадема от бяло злато в косата ми, предоставена ми от Aedan ... И моето ужасно вълнение, което трудно можех да скрия. Не и от демоните с техния усет.
Струва ми се, че всички виждат колко ме е страх сега, да не сгреша, да не направя нещо нередно. Виждат колко много ме плаши това внимание.