Но студената ми длан е стисната от силна мъжка ръка, напомняща ми защо и за кого съм тук. Напомня ми, че това е Ragrast, а не Adelhei.
И аз, неусетно поемайки дъх, вдигам високо глава, следвайки моя демон. До него.
За момент имам чувството, че всичко това вече ми се е случвало много пъти,но веднага изчезва. Този живот е в миналото и тази Аминариел също.
Станах по-силна. Мога да се справя с новата си роля.
Едан ме води до маси, отрупани с лакомства, до основната, предназначена за краля и близкия му кръг. Неговият трон вече е там. И още един, малко по-малък, при вида на който сърцето ми се свива от тревога. Ще го направи ли наистина? Ще ме постави ли до себе си като своя кралица? Колко равна на него?И той го прави.
-Представям ви... Амина, моята избрана булка и, надявам се, бъдеща съпруга и кралица на Раграста“, обявява той високо и тържествено, докато се насочваме към масата. -Поздравете дъщерята на Бринан Артмаел и единствената внучка на Олуфема Артмаел.
В антрето се възцарява оглушителна тишина и аз се вкопчвам в дланта на мъжа толкова силно, че сигурно ще останат следи от нокти. Той съкрати името ми по нов начин. Промени го. И дори някой да разбере все пак аз вече не съм Аминариел. Съжалявам, мамо, но вече не мога да нося родовото име, което ми даде при раждането.
За първи път ме представят като дъщеря на баща ми, когото, за съжаление, не познавах. Като внучка на тази, която ме е признала за своя наследница още преди да се родя.
- Да те вземат мътните, рогати! Как така, такова съкровище ми беше отнето изпод носа - ухиленият Ингулф нарушава общото шокирано мълчание с възмутено възклицание. Той ми се покланя почтително, като на равна. „Поздрави на най-красивата Елран, която някога съм срещал,и която е с такъв ужасен вкус към мъжете.
И след него избухват в приветствия демоните. А залата се изпълва с възгласи на събралите се и техните поздравления... към щастливия крал Аедан, който си е намерил такава булка.
Те наистина ме разпознаха.
С крайчеца на окото си виждам Адлар да се появява от другата ми страна, заедно с Тори. Трябва да е бил официално представен преди това. Най-вероятно на първия ден след пристигането.
Виждам Дейра Градо на масата, в чиито очи танцува замислена усмивка, забелязвам и Мартан, и то много близо до кралската маса, което би трябвало да означава много висока позиция в двора. Дори Бран, но вече от разстояние. Не познавам други мъже или жени.
След като изслуша с доволна усмивка поздравленията на поданиците си, Аедан вдига ръка, призовавайки всички към мълчание.
„Каня ви всички да хапнете с нас. Особено това се отнася за теб, скъпи мой съседе. Иначе ще отслабнеш и ще кажеш, че си гладувал в Ragrast.
Той изсумтява шумно, мърмори нещо, че не е толкова дребнав, и уверено тръгва към мястото до Аедан. Подозирам, че Адлар обикновено седи там, но днес друг тук е почетен гост.
О-о-о, най-трудното нещо, което май съм преживяла.
И тогава всичко върви както трябва. Едан ми помага да седна, сам сяда и след него-всички останали. Слугите сервират първите ястия, наливат напитки. Стегната ненатрапчивата мелодия на менестрела. Започват разговори между гостите.
Всички все още ме гледат с голямо внимание и не особено скрито любопитство. Много мъже с възхищение и интерес, което кара сърцето ми да се свива тревожно. Някои жени са благосклонни, а други със зле прикрита враждебност.
Явно много от тях сега биха искали да са на мое място. Погледнах крадешком погледите към Aedan. И това ме дразни без думи.
Мисълта ми дори стига до там, че сред тези демоници може да има и такива, с които е спал преди. И едно напълно непознато чувство започва да се мята в гърдите ми, неприятно,тъмно и зло.
Той вече е мой,мой! Няма нищо за гледане!
-За какво си мислиш толкова мрачно, душа моя?- Едан се навежда към ухото ми.
-За дамите, които не са безразлични към Вас“, признавам, внимателно отрязвайки парче от пълнено пъдпъдъче яйце в чинията си.
- За какво става дума? – пита учудено кралят, но за мое облекчение не се опитва да погледне през очите на същите тези дами. „Моето захарно зайче ревнува ли?“
Дори замръзвам от изненада. Прав ли е… той? Завиждам? Но той даже не обръща внимание на други жени? И дори не дава причина.
И Едан, без да чака отговор, започва да се смее тихо. С такова мъжко задоволство, че отначало се възмущавам до дъното на душата си, а после... Признавам, че има поводи за ирония.
-Скъпа, виждам само теб-искам само теб”, ръмжи той в ухото ми, карайки сърцето ми да замръзне сладко. „И нямам търпение да те заведа отново в стаите ни и да ти покажа отново звездите. Много много пъти.