— Дан, къде е скъпата ти баба? Надявах се да говоря с нея, но ми казаха, че не е в двореца, - след като изми парче месо с вино, интересува се Ингалф. „Може би тя може да ми каже по-точно къде да търся своята избрана, обещан ми от твоята невеста?“
Баба? Бабата на Едан? Разменяйки онемели погледи с Тори, и двете наострихме уши.
-Тя наистина вече не е тук“, моят демон мърда строго вежди. — И не си правете труда да търсите старата вещица в Raghost.
Князът се обръща с цялото си тяло към Аедан, втренчен изненадано в съседа си. Няколко секунди го отегчава с внимателен, изучаващ поглед, тананика си замислено, а после... проявява неочаквана деликатност и не пита нищо.
До края на вечерята все още не мога да избия новината от главата си. Това наистина ли е вярно? Дали Аедан изгони собствената си баба от своето кралство? Това… на пръв поглед изглежда ужасно погрешно и жестоко. И заради мен се оказва. Или не? Още преди появата ми между тях имаше силна неприязън. Поне на мен така ми се стори.
Какво наистина се случи в храма? Едан никога не ми каза как ни намери.
Как да го разбера? Усещам, че във всичко това има двойно дъно. И много подводни камъни.
Или просто не искам да виждам лошото в моя демон? Ослепях ли, като му се доверих?
Не. Не съм сляпа. Не знам много за него, разбира се. Но виждам и хубавото, и лошото. Той е демон. Тъмен. Магьосник на смъртта. Наясно съм с това. И разбирам, че мекотата, с която се отнася към мен, не го прави по-малко суров владетел, от когото не могат да не се страхуват.
Но как да си представя в постъпката му? Само един вариант ми идва на ум... да попитам. Вярно, той ми забрани да повдигам тази тема.
Няма да се подчиня? Взех решение? Трябва ми и ме засяга?
Може би нека Тори да попита Адлар? Това е и неговата баба.
Страхлива мисъл, знам.
Разкъсвана между желанието да разбера проблема, който ме вълнува, и нежеланието да се противопоставя на категоричната забрана на моя демон, почти не забелязвам как вечерята свършва. Отговарям на нещо малко по същество на прощалната реч на Ингалф, тъй като съм в състояние на изключителна замисленост. И с облекчение чувам как Едан пожелава лека вечер на всички гости, след което ме измъква от залата.
По целия път до кралските покои между нас кънти напрегната тишина. Колебая се да говоря първа, а мъжът, който върви до мен, продължава да е навъсен.
Най-после вратата на хола се затваря зад нас, откъсвайки ни от останалия свят и оставаме сами един с друг.
Едан пуска ръката ми и отива до камината, за да вземе кана от рафта и да налее вино в чаши.
- Ще пийнеш ли? -обръща се към мен.
Кимам, приближавам се до него, вземайки питието от ръката му.
Отпивайки внимателно, наблюдавам мъжа изпод сведени мигли. Той се взира замислено в пламъците.
-Мога буквално да усетя, че се мъчиш и искаш да ме попиташ нещо“, казва той спокойно.
- Да! Но… не искам да Ви разстройвам“, тихо признавам в отговор. - Тази тема Ви кара да се чувствате неудобно.
- Права си. Много неприятно. Но мисля, че имаш право да знаеш. Така че попитай!
Глава 80
Въпреки че той го позволи, все още ми е трудно просто да поискам. Съзнателно да направя нещо, което ще разстрои и може би ще го вбеси.
Мислите ми са напълно объркани. И вече изглежда, че за мен не е така и е важно да знам какво се е случило между Едан и баба му, какво се е случило там в храма, защо той не иска да ми каже за това.
Е, каква е разликата? Толкова ли е важно? Мога просто да затворя очи, да се отдръпна, да избягна неприятна тема и няма да има това плашещо и неприятно напрежение между нас, тази мрачна гънка между веждите му и тъмно стиснати устни. Няма да се чувствам виновна, ако действам против волята му.
Мога просто да изместя на заден план необяснимо острата си нужда да разбера всичко, мога да оставя всичко както е.
Но някакъв вътрешен инстинкт все още ме тласка да задам този въпрос. Не позволява страхливо отстъпление.
— Дея Кахин… — само от споменаването на това име мракът около демона се сгъстява. И преглъщам нервно. „Тя наистина ли е… твоята баба?“
Едан отпи голяма глътка вино от чашата си и се обръща към мен. Оглежда се и въздъхва раздразнено.
-Ела тук, Мина“, протяга ръка към мен.
- За какво?- питам тихо. И несъзнателно тръгвам към него. Доверчиво.
-Ще ти разкажа една приказка преди лека нощ“, засмя се той иронично, само че някак... мрачно. Той ме дърпа в ръцете си веднага щом се приближих. „Тази стара вещица не ти излиза от ума. Да, майката на Адлар и мен- беше дъщеря на Кахин.
Едан ме придърпва към един от фотьойлите до камината, за да може сам да седне и да ме настани объркана в скута си.