Тези думи нараняват душата ми. Чувствам, че той все още скърби за майка си. И не само за нея.
„И татко…“ гласът му трепери.
„Бащата... не можеше да живее без своята Лайла, не можеше да живее с вина, че не можа да защити любимата си и причини смъртта й“, казва моят демон, избърсвайки сълзите от бузите ми с груби длани. Дори не забелязах, че плача. „Кахин се появи няколко години след като почина. Тя каза, че е била много далеч, на друг континент и не могла да се върне по-рано. Направо не повярвах. Но майка ми молеше за нея малко преди смъртта си. Как се чувствах. Каза, че трябва да дам шанс на баба. Приеми я щом, пристигне. Аз обещах. Но старата вещица използва шанса си само за да изпълни клетвата, дадена на жрицата на Олуфема. Затова е и дошла И отново показа, че животът и чувствата на онези, с чиито съдби си играе, не означават нищо за нея.
Но той говори не само за мен, но и за себе си. Тя също се намеси в съдбата му, убеждавайки го да отиде за избранта си при Аделхей.
-Ще ми кажете ли какво се случи в храма, след като припаднах?“ - питам, гледайки в черните очи. Чувствам, че трябва да знам.
Айдан обгръща лицето ми с ръце и се накланя. Целува ме нежно по устните, гали с палци скулите ми. Гледа ме в очите.
- Намерих те. Ти лежеше на пода пред статуите. Толкова красива, потопена в светлина. Тя се опита да те стопи , изгори те отвътре. Баба ми само чакаше какво ще излезе от това. Ще успееш ли или не.
Може би е знаела, че мога да се справя? Дърпам колебливо.
- Не. Тя не е всезнаеща, въпреки че е доста силна в гадаенето. Но тя не вижда всичко и не винаги. Само няколко възможни сценария. И обикновенно казва за този,който я устройва нея.Тя не знаеше дали ще оцелееш. Тя просто предполагаше въз основа на това, което видя.
- Възможно ли е? Ами настроиките? Но какво да кажем за ... съдбата? Предопределението?- Завъртам очи.
- Съдбата е несигурна. Можем да променим курса му. Всеки ден се променяме и насочваме по нов път. С нашите решения. Чрез делата си. С техните стремежи, емоции и чувства. По наш избор. Предопределението не е неизбежно. Боговете могат да променят волята си, ако някой има силата да защити избора им. Дори фаворизират такива смелчаци. Поне това мога да кажа за моя покровител. Маох уважава силата и решителността. Хаос ... е, сами разбирате, че редът и предопределеността винаги са му били в ръцете. За което се страхуват от него и се опитват да изгонят всичко свързано с него. Но богините с това по-трудно. Особено със Страннинцата. Тя твърде обича да играе на арбитър на съдбата, като нейните слуги.
Той говори толкова уверено за това. Толкова… обикновено. Що се отнася до тези, които познава добре. С тях говори свободно. Бих искала да попитам колко висок е неговият ранг сред слугите на Маох, но сега повече се тревожа за нещо друго.
-Разбирам защо си толкова ядосан на Кахин. Вярно, разбирам. Но… наистина искам да знам поне нещо повече за моето наследство. За баща си, какво се е случило с него. И за баба ми. И за това какво трябва да направя сега с моята сила, със статута си на Върховна. Каква е моята роля? Кахин обеща да ми каже всичко това. И Тори също. Тори е… силна вещица, но напълно необучена…
-Адлар вече търси магьосница-наставница за твоята Тори“, прекъсва ме Аедан по средата на изречението. И ние ще ви помогнем с вашето образование. Мина, не искам баба ми да ти трови ума с глупостите си. Не искам да бъда манипулиран от нея и аз чрез теб. По-добре попитайте твоата Богиня за съвет. Тя няма да откаже на първата си Върховна след няколко века комуникация, повярвай ми. Но дори и на Пресветлата няма да позволя да решава съдбата на дъщерите ни.
-Защо тя трябва да решава съдбата на нашите дъщери?“ Те ще бъдат демоници“, измърморвам аз онемяла.
Очите на Едан блестят с доволен пламък и аз едва сега осъзнавам какво всъщност казах току-що. Сякаш раждането на нашите деца вече е предопределено. Сякаш вече съм решила.
- Не. Нашите синове ще бъдат демони“, натрапчиво ми съобщава негово демонично величество. –А дъщерите ще бъдат като теб. Светли нежни елрочки, способни да станат жрици на Най-светлата. Поне такъв беше планът.
План? Какъв е планът? Чий план?
Сърцето ми някак си тревожно се свива.
Глава 81
— Едан, за какъв план говориш? — питам тихо и начинът, по който мъжкото тяло се напряга, ме кара да се тревожа още повече.
-Божествено, според моята луда баба. Според нея ти и аз сме предопределени един за друг от боговете, за да върнеш ти, а след теб и нашите дъщери, със своята служба и светлина Пресветлата на този свят“, признава той с явно нежелание.