Аедан явно все щеше да ме попита нещо, но след такава моя „молба“ с тихо ръмжене прехапа устните ми, свивайки ръцете си около мен до хрускане. Започва да ме целува толкова взискателно и безсрамно, сякаш вече превзема тялото ми. И с тих стон му се предавам без бой. Да се доверя на този демон по начин, който никога не бих могла да си представя.
Роклята изпуква под упоритите му ръце, предава се на мрака, пълзящ под кадифената тъкан. Дори не забелязвам как внезапно се разминава по шевовете върху мен, излагайки тялото ми на показ. И сега мъжките устни сладко тормозят голата ми гръд, а ръцете му докосват, стискат и галят, където стигнат. Те маркират малко грубо, но по някаква причина такава е правилната ласка.
Когато пръстите му са под тънката материя на бельото ми и започват да галят мокрите гънки и чувствителната подутина, скрита между тях, нов стон се откъсва от устните ми. Оплаквам ли се, Засрамено,умолително.
Как ми причинява това? Как възпламенява кръвта ми и кара тялото ми да гори и да се топи за него, да се удави в удоволствие, което никога не съм знаела, че съществува?
-Искам те до степен на лудост, сладка моя“, изръмжава Едан, прехапвайки устната ми.
Той се надига с мен на ръце. Но вместо да бъде отнесена до спалнята, както очаквах, той коленичи над един стол. Обръща ме гръб към себе си. Кара ме да се наведа.
-Дръж се за гърба на столът“, нарежда той, помагайки ми да застана така, както му е удобно. Обсипвайки гърба ми с целувки.
Той издърпва останалата част от полата ми до кръста. И в същия момент смъква тънките ми гащи. Прокарва пръсти по слабините ми. Той мачка задните ми части с длани, галейки ги.
Чувствам се толкова открита и беззащитна. Твърде много. Особено когато мъжка ръка ме накара да се извия в кръста, а твърдото му коляно раздалечи краката ми, отваряйки ги още повече. Погледът му. Неговото докосване. Нашествието му.
Затваряйки очи и дишайки тежко, навеждам глава между протегнатите си ръце, опитвайки се да се справя със страха, който внезапно пламна в мен. Опитвам се да го прогоня.
Това е просто паметта на тялото. Реакцията на тялото, което помни цялата досега изпитана болка. Сега е неоснователно.
-Тази ситуация плаши ли те? - демонът нежно прокарва ръка по гръбнака ми, притиска слабините си към мен. Все още е облечен. Но вече толкова развълнуван.
-Малко“, признавам неохотно.
-Така че нека продължим да те освобождаваме от призраците на миналото“, чувам чувствен смях.
Отдръпва се... изглежда. И в следващия момент ме побърква... с целувки. Безумец! Порочен. Точно там. Просто така.
Проникване на езика. Галене, отваряне, смучене и подръпване.
Изненадана, крещя в шок. Потрепвам, опитвайки се да се изправя. Да го избегна. Грешно е... Но твърдите му ръце стискат неумолимо бедрата ми, държат ме на място, принуждавайки ме да приема такава немислима ласка. И светът се разтваря в остротата на това порочно удоволствие.
Аааааа, това не се случва. Не може така. Толкова ме е срам и ...го искам. Горещо.
И краката ми треперят, мускулите отмаляват. Там! Глад. Случва се, оказва се.
Нещо трудно влиза навътре -неговият пръст. Бута и разтяга все едно ме готви за нещо. И аз съм сляпа. Все едно ме заливат с гореща меласа.
Крещя задъхано. И аз вече сама се навеждам напред, блъскам се, моля се с всяка клетка на тялото си.
-Моля…моля…моля“, ридая аз, когато усещането ми за наситеност внезапно изчезва. Защо ме измъчва?
-Сега, малката, имай търпение“, изръмжава Едан, целувайки гърба ми отново. И това ме вбесява още повече.
А-а-а...
Чувам шумът на падащите му дрехи. И чакам, горя в пламъка, събуден от него. Дори пепел не е останало от страха. Едан ме превърна в нещо друго. Копнеж за неговите ласки. Неговата любов. И дори притежание.
Докосването на мъжката плът до моята е като светкавица. Твърдата главичка избутва стегнатите вътрешни мускули. Малко болезнено и много остро. Тялото вече се е възстановило от снощи, но той е толкова голям. Искам да избегна това проникване. И в същото време да до пусна напред.
Бутане и съм изпълнена до горе. С емоциите си, с болезнено удоволствие. Топлина, лееща се през вените.
Едан изчаква няколко секунди. После ме покрива с тялото си, обгръща ме с ръце. Позволява ми да свикна с тази непоносимо сладка пълнота. И когато се отпускам, навеждайки се към плътта му, с доволно ръмжене той ме хваща със зъби за рамото и започва да се движи. Бързо. Дълбоко и силно. С всеки тласък ме кара да крещя, да стена и да въртя очи в нарастващо удоволствие.
И аз се губя в този водовъртеж, напълно се разтварям отново в единството на нашите тела. Нашите души. В негово притежание. И сладката власт над мен. В едно влудяващо удоволствие, споделено от двамата. В твоята... любов.