- Не знам, наистина. Осиан съжалява, въпреки че Адлар обеща, че няма да му навреди. Аделхей няма да бъде възпрепятстван от твърдата ръка на един от братята Рагрови. Колкото до баща ми... не мога да го прежаля. Не и след всичко, което направи“, жално ридае приятелката ми. „Знаеш ли, никога не съм ти казвал това, но чух нещо преди майка ми да умре. Баща ми говореше с някакъв мрачен непознат кога да пусне чудовищата
... Тогава не разбрах нищо. И сега съм почти сигурен, че тази мантикора се е появила в гората с причина. Той е отговорен за смъртта на майка ми. Той я уби. И майка ти също.
- За какво? – издишвам упорито. В гърдите започва да гори непоносимо. Как така? За какво?
Тори сякаш не забелязва ужаса ми. Тя въздъхва конвулсивно.
- Може да има много причини. Мама имаше доста голямо влияние в кралството. Помниш това. И тя не винаги беше съгласна със съпруга си. Семейството й диктуваше много на баща ми, поставяше свои условия. И беше страшно ядосан. Често съм ги чувал да се карат за това. И също... баща ми те искаше. Не си ли забелязала? И той те гледаше толкова често.
О, богове. Затварям очи, свеждам глава, без дори да знам какво да кажа. Без да знае как да я погледна в очите.
Обвиняваш ли ме за това? - Позволявам си да ми задам такъв плашещ въпрос.
-Когато го осъзнах, събрах всичко в главата си… да, обвинявах те“, признава Тори, карайки сърцето ми конвулсивно да се свие. Боли толкова много Но приятелката продължава: - Ти тогава вече стана негова жена. И изведнъж ти спря да ми говориш, започна да ме избягваш. Затвори се. Бях смутена и наранена до степен на горчивина,мразех го. И толкова бях ядосана на теб. На целия свят. Всички ме изоставиха. Дори и ти.
Сълзите ми се превръщат в буца в гърлото. Тя никога не ми е казвала това, никога не го е признавала. Дори не си представях. Просто исках да я спася.
- Не съм се отказала. Просто не исках кошмарът, в който се превърна животът ми, да те докосне по някакъв начин – ставам от мястото си на Тори, прегръщайки я силно. „Винаги си ми била като сестра. Но той е твоят баща. Не можах да ти кажа това.
Тя замръзва за няколко секунди. И тогава той ме прегръща на свой ред.
-Но това ме трогна. Помниш ли първия път, когато те намерих да плачеш в тъмницата близо до свещеното дърво? Все още се опитваше да скриеш от мен колко лошо си наранена - прошепва тя дрезгаво.
- Разбира се, че си спомням. Тогава те накарах да обещаеш, че няма да се застъпваш за мен пред баща си.
„След това слязох в подземния храм, защото вечерта преди това случайно видях как те удари и те завлече за косата в покоите си. Половината нощ не можех да си намеря място. Мислех всичко. Притеснен за теб. И тогава не издържах и отидох до нашето тайно място и те видях да плачеш там. Толкова нещастна и самотна. С разбито сърце. И тогава разбрах колко съм бил глупава, обвинявайки теб. Осъзнах, че ти страдаш най-много от него и докато таях оплакванията си, собственият ми баща те тормозеше. И се чувствах толкова виновна. Тогава ти ми каза истината за първи път. За това какво те е направил. Който те е вързал към себе си с кръвен обред. И се заклех, че ще намеря начин да те спася. Да те освободя. Това е единствената причина, поради която се съгласих да играя ролята, която поиска.
-О, Тори“, подсмърчам, стискайки я още по-здраво в ръцете си. „Нямаше да оцелея без теб. Знаеш колко съм благодарна за всичко.
-Оставих те сама за минута и ти плачеш тук“, внезапно звучи гласът на Адлар наблизо, принуждавайки Тори и мен рязко, да се обърнем към звука. — Признай си, какво стана?
Негово височество, подпрял входната арка с рамо, оглежда изпитателно и двете ни. И с крайчеца на окото си забелязвам, че Едан също се приближава към беседката по пътеката.
--Всичко е наред, по дяволите“, усмихва се разплакана Тори. Просто си спомнихме нещо от миналото. Стана ни тъжно.
- Какво си спомняте? -Моят демон се появява до брат си. Присвива силно очи, когато ни вижда лицата.
- Няма значение, наистина. Всичко е в миналото”, усмихвам се в отговор на внимателния му поглед.
- Защо си тук? Мислехме, че си зает - грациозно попивайки очите си с носна кърпичка, приятелката ми кокетно пляска с мокрите си мигли.
-Да, брат ми и аз решихме да си освободим остатъка от деня и да го прекараме с нашите избраници, да ви изведем на разходка, да ви покажем местните красоти“, усмихва се Адлар.
-След закуска, разбира се“, пояснява Аедан. „Вече уредих четиримата да бъдем обслужени.
-А, това е страхотна идея. Нали, Мина?- Тори се обърна към мен с усмивка.
-Наистина“, кимам под проницателния поглед на Едан. „Бих искал да видя околностите.