Помни ли тези мои думи, че ще остана, докато има нужда от мен? Е, разбира се, че помни. И определено няма да ми позволи да забравя. Така че... трябва да свикна с мисълта, че Ragrast вече е моят дом. До него. Няма значение в каква роля.
И докато мигам с очи в търсене на достоен отговор, демоничната му природа се усмихва лукаво.
- Искате ли захаросани ядки?
- Какво?- Извъртам очи от изненада.
-Искаш ли ядки? Или други сладки? -намига ми. На път сме за панаира.
Оглеждам се и осъзнавам, че по време на разговора дори не забелязах как минахме няколко пресечки и отидохме на друг площад. И там наистина е в разгара си празничен градски панаир.
Ярки сергии на търговци, които се виждат дори от тук. Музика, която чувам ясно сега. Ноздрите гъделичкат смесения аромат на огньове, сладкиши, подправки, още нещо неузнаваемо. Минувачите стават все повече. Всички умни, весели, посрещнете ни с радостни усмивки и много пожелания за щастие.
Толкова е невероятно. А спиращата дъха атмосфера на фолклорните празници спира дъха. Не съм виждала и усещала подобно нещо от детството си. И като дете беше само един път, когато майка ми и аз се облякохме като обикновени гражданки и тя ме заведе на панаира в Тервин.
-Те празнуват и се подготвят за сватбата на Адлар и Ланториниал в Етейна“, обяснява Аедан, вдишвайки горещ дъх в ухото ми. „Хората се радват за своя принц и чакат времето, когато ще бъде възможно да се радват и за царя.
-Той не пита. Затова не отговарям нищо. Още не знам какво да кажа на това. Ако бях напълно свободна... вероятно вече нямаше да се съмнявам. И така...няма бягство от миналото ми. Всеки момент то може да разкрие подлото си лице.
Но сега не искам да мисля за това. Искам да се насладя на всеки момент от такъв вълшебен подарък.
Прекарахме повече от час на панаира. Заедно с жителите на града те гледаха представление на уличен театър, скитахме се, хванати за ръце, между сергиите. Братята ни купиха всякакви прости, но невероятно вкусни лакомства и сладкиши, почерпиха ни с пикантни топли напитки, направени от затоплено вино и подправки.
А в една тава Едан дори забеляза годни за консумация фигурки на животни, изпечени от въздушно тесто и залети с глазура в различни цветове. И сред цялата тази купчина сладки внезапно се появи заек. Бял. Поръсени с пудра захар.
Трябваше да се види с каква доволна момчешка усмивка кралят на Раграста си купи тази фигуркаа, за да я изяде демонстративно по-късно до фонтана, където седнахме да си починем и да похапнем.
Адлар се засмя открито. Тори се изкикоти в ръцете му, захапайки крилете на своя жерав. Да, и аз самият не можах да се сдържа от смутена, но широка и искрена усмивка. И под подигравателния поглед на своя демон отхапах буйната, извита опашка на котка, напоена с шоколад.
Защо в същото време очите на Едан блеснаха толкова много в отговор, дори не мога да си представя.
Няколко пъти се улавях в едно не много приятно усещане, сякаш някой ме наблюдава. Но мнозина погледнаха нашата компания и аз се принудих да отхвърля това чувство. Не можете да върнете това, което сте направили. Ако някой ме познае, така да бъде. Така или иначе рано или късно ще стане. Кралица Аделхея официално е мъртва. И аз вече не съм задръстеното и съкрушено от страх същество, което избяга стремглаво от Аделхей. И дори Танрагос да ме намери, искам да вярвам, че мога да му устоя.
Скоро братята ни върнаха с Тори на конете. Вярно, самите те не седяха на седлото и водеха конете в юздите.
Ще се върнем ли в двореца? – попита принцесата, оглеждайки се.
- Не. Излизаме извън града. Там има едно много красиво място“, каза Адлар с усмивка.
И в този момент отново усетих нечий внимателен поглед върху себе си.
Но се огледах и не видях никого.
Глава 85
Не беше толкова дълго да отидем до обещаното красиво място. Което изобщо не е изненадващо, защото непосредствено пред портите на града - освен това северните, а не източните, през които пристигна кортежът ни - братята се спогледаха, усетих остро как магически потоци се извисяват около нас, и когато мигнах, се оказа, че нашите коне вече се движеха по каменистия път в някаква гора и градът отзад не се вижда.
— Значи и вие сте и космически магьосници? - Обръщам се в ръцете на Едан, онемяла, и се вглеждам в лицето му.
- Да Това е наследството на майка ми“, кима той със смях в очите. „Въпреки че Рагрите винаги са се раждали като чистокръвни демони, но със смесените бракове децата понякога също получават майчини способности. В кръвта ни има много неща.