-Ако е така, страшно е дори да си представим какви умения все още можете да демонстрирате“, кокетничи Тори, галейки ръката на Адлар.
- Определено ще ти покажа всичките си умения, лисице. Обещавам, че ще ти хареса“, изръмжава принцът в ухото й, карайки приятелката ми да се изчерви от срам. Той се навежда към лицето й, галейки зачервената й буза.
Тори се приближава към него, отмятайки глава назад...
Отново започват да се целуват. Сякаш не могат да се наситят един на друг.
Щом не се страхува да падне от коня?
Обръщайки се, облягам се на гърдите на Едан, слушайки с удоволствие отмерения ритъм на сърцето му. В отговор той ме стиска по-силно, целува ме по темето и сърцето ми отново ме боли от нежност към този демон. Може би все още не мога да изразявам чувствата и желанията си така свободно като Тори, но душата ми вече пее само за един единствен мъж. И това, което толкова много искам, вече не ми изглежда неосъществимо.
Прегърнала го през кръста, вдишвам горския въздух с пълни гърди. В него, в допълнение към миризмата на зеленина, билки, мъх и игли, има свеж лек бриз. А някъде напред се чува бучене на вода. Много разпознаваем звук.
-Ще отидем ли до водопада?- питам демона си.
- Да! Нарича се Залез и имаме много красиви легенди за него. Смята се, че тези влюбени, които се целуват в пещерата под лъчите на залеза, ще живеят дълъг и щастлив живот заедно.
За тези,които се обичат?? И за нас ли говори? Или само за Тори и Адлар?
Вдигайки отново глава, за да погледна Едан, се колебая. Но вътре нещо сладко се свива от вълнуваща и плаха надежда. Може би... може би и ние сме влюбени? Трудно е да лъжа себе си, че не ми трябва.
Водопадът по залеза е наистина спиращ дъха красив. Караме до малко езеро, в което се влива, и братята спират конете си, за да ни позволят да се полюбуваме на цялата тази красота от високо.
Камъни, покрити с малахитово-зелен мъх, синята шир на езерото, есенната гора наоколо, играеща с всички нюанси на пурпурно, зелено, жълто и оранжево, ефирно-бели струи вода, падащи върху камъни и разбиващи се в безброй пръски. И цялото това великолепие е обляно в златисто-розовата светлина на залязващото слънце.
-Вълшебно е“, въздъхна Тори и всичко, което мога да направя, е да кимна в знак на съгласие, попивайки красотата на това място и този момент с цялото си сърце.
Адлар и Тори са първите, които се спускат към водата по лека камениста пътека, след което Аедан също подкарва коня си след тях. И когато се озовахме на брега, принцът вече сваля приятелката ми от коня.
-Хайде да вървим“, той я дърпа към огромни камъни, между които се вижда тясна пътека.
Тори тича след него с радостен смях и след няколко крачки принцът напълно я вдига в ръцете си, носейки я до пещерата, потъмняла зад стена от вода.
Едан слиза от коня и ме сваля от коня си. Стъпвам на земята, прегръщайки го. Той ме гледа толкова очаквателно, внимателно, сякаш се опитва да прочете мислите ми. Сякаш търси нещо.
- Да идем по-нататък? – пита той и преплита пръстите ни.
И също така ме привлича към камъните. Правя една крачка, още една и изведнъж ме обзема самото чувство, както в града,че някой ме следи. Препъвам се, успявам да се подпра и дърпам демона си назад за ръката, спирайки го.
-Едан, почакай“, моля те умолително.
Той замръзва, вкаменен. И само след секунда бавно се обръща към мен. Виждайки потъмнялото му лице, дори забравям какво съм чувствала и какво съм искала да му кажа. Какво... какво става? Защо изглежда така?
Но не мога да попитам или да кажа нищо. Едан извръща рязко глава към гората. И се озъбва злобно.
-Спри да се криеш като отровна змия, Кахин!“ - изръмжава яростно. — Защо ни последва? Мислиш, че не те видях на панаира?
Издишвам в шок. Значи ни е следвала в града? И Едан знаеше?
-Трябва да говоря с Мина“, гласът на старата вещица е дрезгав и безкрайно уморен. А самата тя се откроява иззад дърветата. Трябва да й покажа...
-Само да си посмяла да се доближиш до нея, бесен демон такъв“, лае моят мъж и ме бута зад себе си.
-Ще рискуваш ли нейната безопасност, само за да се разплатиш веднъж завинаги с мен?“ - усмихва се подигравателно гадателката. Но виждам, че в очите й има безкраен копнеж.