-Да, ваше величество“, покланя се Калваг и си тръгва с очевидно облекчение.
И най-накрая съм извън видението. Тялото ми увисва отпуснато, когато краката ми отказаха. Но Едан ме вдига и ме прегръща.
-О, богове. Танрагос... той е на път за тук. В Ragrast. Идва за мен и Тори.
Толкова треперя, че зъбите ми тракат. И страхът, с който толкова се борих, отново ме повлича в своето блато като задушлива и студена блатна киша. Трябва да се направи нещо. Трябва... трябва да се боря с него.
Хлипам, заравям лице във врата на Едан. Сгрята от топлината му. Търсейки подслон в неговия мрак.
- Какво видя? — пита той взискателно.
Глава 87
Но се оказва, че всички обяснения трябва да бъдат отложени.
— Дея Кахин, кога беше това? Това минало? - намирам сили в себе си да се откъсна от демона и да погледна към старицата.
- Да ... миналото ... – едвам пробъбря тя с нисък глас. „Пазех това видение два дни, за да… покажа… ти… Страхувах се да не го пропусна.“ Беше отдавна. Прекалено далеч.
Но тя със сигурност притежава и пространствена магия. И дъщеря й най-вероятно е наследила този дар от нея. И внуците...
Сега възрастната жена се обляга с цялото си тяло на тоягата си и стои с наведена глава.
Нещо не е наред с нея.
Поглеждам я по-внимателно и ми стига част от мига, за да разбера, че възрастната жена едва се държи на краката си, толкова вълшебно е вложила.
-Едан, постави ме долу. Чувства се зле“, крещя аз, измъквайки се от ръцете на демона си, забравяйки за собствените си проблеми. Още не са пристигнали. И тук е необходима моята помощ.
Едан и аз се втурваме едновременно към Кахин, който се свлича на земята. Той повдига немощното тяло, като държи главата, за да не се удари. Хващам набръчканите си ръце, пускам подаръка си, без да се замисля.
-Тя отиде твърде далеч от живота. И е изтощена“, прошепвам, потъвайки все по-дълбоко в транс, щедро споделяйки силата си. – Ще й давам. Но това не е достатъчно. Има нужда от почивка , за да се възстанови.
-Не хаби... силите си за мен, момиче.“ Направих... каквото трябваше... предупредих. Сега мога да си тръгвам”, стиска ми ръката възрастната жена. Затваря уморени очи.
Гледам моя мъж умолително. Ще позволи ли това да се случи? Нямаше ли да я съжали сега?
Какво се случва тук без нас? Адлар прекъсва нашите с Едан споглеждащи се погледи.
Заедно с Тори, хванати за ръце, те се приближават към нас от страната на пещерата. И едва сега забелязвам, че слънцето вече е залязло и здрачът пада върху гората. Даже ме навежда дори тъжна мисъл, че Едан и аз никога не сме посещавали пещерата и не сме се целунали ... Жалко ...
Принцът, забелязвайки проснатата на земята Кахин, поглежда изненадано брат си, очевидно очаквайки обяснение. Тори - към мен със същия въпрос в очите.
-Не сега, братко. Ще ти разкажа по пътя. Мина, можеш ли да седнеш на седлото? Чувстваш ли се достатъчно добре? – пита ме Едан взискателно.
-Да, разбира се“, кимам уверено. -Ако е необходимо, тогава мога.
-Братко, качи Кахин на твоя кон, ние ще качим момичетата на моя.“ И се връщаме в двореца.
Никой дори не се опитва да спори с него.
И скоро всъщност се връщаме в града по същия път, по който дойдохме. Тори и аз седим заедно на кон, воден от Аедан. А принцът носи в безсъзнание баба си.
-Какво се е случило?“ -Защо ни следва цял ден? Адлар си спомня въпроса си.
-Искаше да покаже видението си на Мина“, мърмори моят демон.
- Да разкаже,искаш да кажеш?
-Не, да покаже.
- Възможно ли е?- Принцът е още по-изненадан.
- Оказва се, да. Мина, определено е видяла нещо. така ли е Едан ме поглежда назад.
— Да — признавам тихо.
Усещам, че Едан е ядосан. И разбирам защо. Едва ли очакваше, че днешната среща ще се превърне във факта, че ще трябва да върне в двореца омразната си баба, която самият той беше изгонил оттам. И въпреки че благородството му не му позволи да остави старата жена в беда, това все още е изключително неприятно за него.
-Какво видя, Мина?- Изтръгва ме от мрачния ми блян.
-Танраггос“, признавам, преглъщайки горчива буца. — Той… знае, че съм жива.