-Ще направя всичко както трябва, татко“, твърдо отговаря моята приятелка на поздрава му. И кралят чува в думите й точно това, което иска да чуе. Той все още вярва, че тя ще проведе ритуал за обвързване на кръвта, за да подчини бъдещия си съпруг на волята си.
-Да тръгваме, дъще. Демоните вече чакат нашето излизане от двореца. Те нямат търпение да видят бъдещата си владетелка, заявява доволно Негово Величество.
И едва след като двамата продължават пътя си, слугите най-накрая получават възможност да изправят гърбовете си.
И издишвам безшумно, усещайки как сърцето ми бие някъде в гърлото ми ,от облекчение и дори в очите ми притъмнява. Той не забеляза и не ме разпозна. Не ми обърна и най-малкото внимание. Какво е слугинята за един крал? Празно място. И това е просто такъв късмет.
Освен това пътищата ни с Тори се разделят за известно време.
Тя ще си тръгне тържествено, придружена от баща си, брат си и посланиците на младоженеца.
Аз, заедно с двете камериерки, които Тори взе със себе си, трябва бързо да тичам през служебните коридори до конюшните, за да заема място във фургона на слугите.
-Хей, вещице“, чувам един от бъдещите ми спътници да ме вика. — Нейно височество ми каза да ти покажа нашата каруца. Хайде, ако не искаш проблеми.
-Покажи ми“, отговарям спокойно. И се опитвам да направя гласа си нисък и съскащ. Резултатът е много странен. Но прави впечатление.
Прислужникът потръпва от изненада, отстъпва крачка назад от мен, но бързо се овладява и накрая хуква в правилната посока. И всичко, което трябва да направя, е да го последвам.
Глава 8
Когато с двете горнични на Тори набързо се настанихме в превозното средство, конвоят беше напълно готов за тръгване. Чакаха само разрешение за тръгване. И това е заповед от началника на царската гвардия.
И по някаква причина заповедта все още не е дадена. Тръгването се забавя. Или може би просто ми се струва от страх и вълнение? За мен всяка секунда е като цяла вечност. Може би просто всички церемонии, в които Тори трябва да участва преди да замине, все още не са приключили.
Но скоро забелязвам как и двете ми спътнички се споглеждат учудено. Те са се настанили на пейката отсреща, като се опитваха да се отдалечат възможно най-далеч от мен.
Момичетата вече започват да гледат през прозореца и да си шушукат, спекулирайки какво може да е причинило забавянето. И с всяка минута ми става все по-студено от вътре. Може би... това е заради мен?
Няма да питам нищо? Не надничам през прозорецът.. Аз съм с превръзка. Трябва да изобразявам вещица, която има съвсем различна ... визия,за да не се издам.
Една от спътничките ми идва на помощ, като вика на някого отвън.
-Джарон, ела тук. Какво стана, знаеш ли?
-Знам, Хафи“, чува се задъхан глас. -Някакъв друг демон внезапно се появи. Казват, че той е брат на цар Аедан. Той го изпратил да доведе булката му жива и здрава. Нашият цар не го харесва много,но въпреки това, те казват, че продължаваме.
Момичетата се облягат и се споглеждат шокирани. И аз, за да прикрия коварния трепет, внимателно крия ръцете си под раницата, лежаща в скута ми.
Не е заради мен. Всичко е наред. Все още всичко върви добре.
Не знам какъв демон се е появил там и защо. Но най-важното е, че конвоят най-накрая е на път.
И сякаш в отговор на умствените ми молитви отвън се чуват силни викове, плясък на камшици и цвилене на коне и скоро каруцата ни потрепна и накрая започва да се движи, скърцайки и люлеейки се.
— А какъв е този Джарон и откъде го познаваш? - пита приятелката й предприемчивото момиче, присвивайки лукаво очи. Този, който ми показа пътя към фургона. Със силно телосложение, светла коса и кръгло лице.
-Да, случи се случайно“, изчервява се Хафи, сладка и усмихната, слаба с кестенява коса. — Тогава, когато Нейно височество ни изпрати да видим какво става тук. Помниш ли? Тогава, изглежда, все още проверявахте дали всичко е готово в каретата,предназначена за нея и дали нагревателните тухли са нагряти. И сандъците съм ги проверявала, къде какво. И тя помоли конвоите да пренаредят някои неща, така че да й е по-удобно, ако изведнъж има нужда от нещо. Така се запознахме.
-Ти си добър човек“, хили се втората, чието име все още не ми е известно. Може да е полезно по пътя. Чудя се защо кралят на демоните изведнъж реши да изпрати брат си да охранява годеницата му? Да, дори в земите на Аделхея.
-Но кой знае знае какво им е в главата на тези рогатите?“, вдига рамене Хафи.
И тогава спира уплашено, хвърляйки предпазлив поглед към мен. Второто момиче също си спомня, че не са сами. И сега двете камериерки ме гледат с опасение. Седя си, дори не обърнах глава, за да не се издам, че ги гледам изпод превръзката.