Зад нас идват и Бран и Хефи. Съдейки по начина, по който се държат за ръце, между тях също всичко е наред и някой в Аделхей определено няма да иска да се върне. След тях е Мартан, който, както чух, язди с Адлар и Тори, водейки огромна група демони.
И това е.
Адлар отвежда младата си жена. Всички останали си тръгват, дори свещениците от храма, мълчаливи фигури, които присъстваха на церемонията. Само аз и Едан оставаме в все още звънтящата тишина на ритуалната зала.
За какво говореше принцесата? Моят демон ме дърпа към него.
— Не знам — вдигам рамене. Умората ми тежи. Все пак нощта отдавна е паднала.
— Не си ли помислила да избягаш заради това, което видя?- Едан присвива очи подозрително и когато спирам, без да знам какво да кажа, той ме хваща за раменете, леко разтърсвайки ме, изисквайки отговор: „Мина?!
-Тази мисъл ми мина през ума“, признавам с ридание. — И е толкова... горчиво. Да осъзная, че той все още има толкова много власт над мен. Че може да ме накара да избягам, да спечели отново. Бях толкова уплашена от това видение, Едан. Беше толкова зловещо и подло, че от самата мисъл ми прилошава. Той ... напълно загуби човешкия си вид, полудя. И нямам идея какво да очаквам от него. Уплашена съм. съжалявам Никога не съм спирала да бъда страхливо зайче.
Поемайки дълбоко въздух, заравям чело в гърдите му. Сълзите вече се стичат по бузите ми. Досега се държах, не мислех, насилвах се да не си спомням. Имаше толкова много работа… но този безкраен ден свърши… и отново няма останали сили.
-О, скъпа“, въздъхва Едан, притискайки ме здраво към себе си. - За какво съжаляваш?
-Ти похарчи толкова много енергия, за да ме излекуваш… И Богинята. И ето ме пак треперя от страх - подсмърчам. -Е, каква жрица на Светлината съм аз?“ Жалка съм, ето какво...
-Пак говориш глупости“, мърмори демонът ми. „Вече ти казах, че само глупаците не се страхуват от нищо. А ти си много умно момиченце. Просто си много несигурна в себе си. Но и това се лекува, повярвай ми.
- Какво? Умът ли?- Не мога да не се засмя малко истерично.
-Несигурността, нахално момиче“, изсумтя Аедан. „Нормално е да се страхуваш от визията на лудото копеле, което ти причини толкова много болка. Особено за уязвимата нежна елрочка. Но ти не позволявай този страх да те завладее. Нали така?
„Да“, съгласявам се много по-спокойно.
- Ето. И няма да избягаш, накъдето ти погледнат очите от моя дворец и от моята защита, излагайки се на опасност. Ти си ми умна и разбираш, че би било глупаво. Разбираш ли?
- Разбирам, - с такава формулировка на въпроса е трудно да се отговори по различен начин. Веднага ще оглупея.
- Това е страхотно. Така се съгласихме се с това,което идва.
- За какво? -Вдигам глава, за да погледна лицето му. Не помня да сме се разговаряли за нещо.
— Да се успокоиш и да седиш тихо и послушно в безопасност и под охрана и аз ще се погрижа най-накрая да бъдеш избавена от Танрагос напълно и завинаги.
Глава 89
Едан
Мина отдавна беше заспала, дишаше равномерно във врата ми. Сграбчен с тънките й ръце. Тя метна стройният си крак на бедрото ми, притискайки цялото си тяло към моето. Тя се стопли в прегръдките на мрака ми, ставайки напълно кротна до мен. И спи спокойно без сънища, уморена от моите ласки.
И аз я преместих спретнато на възглавницата и отивам да довърша това, което нямах време през деня. Адлар и новопридобитата му съпруга заминават за Аделхей сутринта, а аз имам още много работа, преди те да тръгнат.
Но си позволявам да държа сладкото си захарно зайче в ръцете си още малко.Да остана в този момент, когато всичко в мен все още помни копринената топлина на нейната утроба, изключителното удоволствие да притежаваш това възхитително крехко тяло, когато сладката музика на нейните стенания и викове на удоволствие все още звучи в ушите ми.
Малката вече не се страхува от интимност с мен. И така сладко ми се отдава. Толкова изпълена с доверие и вяра. Моето смело момиче Никога преди нея не съм си губил главата в любовни отношения, никога не съм изпитвал такова неизразимо остро и трайно желание да притежавам жена. Цялата. Ненаситно. Постоянно. Желая да превзема тялото й отново и отново, все повече и повече да вляза под кожата й, в мислите й, в душата й... в сърцето й. Да й доставям удоволствие, да я правя щастлива, да я държа в ръцете си, да я чувствам близо…