Кабинетът ми посреща брат ми и мен с тишина, мир и мирис на изгоряло. Намирам в шкафа бутилка любимото ни линдалусийско и две чаши. Отпушвам го и го наливам, докато брат ми пали огъня обратно в камината.
- Защо си толкова мрачен? — хвърля ми въпросителен поглед, клекнал пред пламнал огън. — Не ми казвай, че ще ти липсвам много.
-Е, това е много малко вероятно“, усмихвам се, подавайки чашата към него.
-Това е, в което вярвах.” Вземайки виното, той сяда в един от фотьойлите до огъня. — Е, за какво искаше да говорим? Вече сме обсъждали повече от веднъж как трябва да действам в Аделхея. Между другото, защо изведнъж изпращаш Мартан с мен? За дълго време?
-Той сам го искаше“, вдигам рамене, също сядайки на стола. — Предложи му позицията на военачалник. Може би ще остане завинаги.
-Да, ще му го предложа“, усмихва се доволно Адлар, облягайки се на стола си. - Представям си колко си се "зарадвал" на желанието му. Особено сега, когато трябва да проследим гнида като Танрагос. Малцина могат да се сравняват с Мартан по този въпрос. А Бран пази твоята Мина денонощно.
-Гнидите всъщност не трябва да бъдат проследявани. Той самият ще се появи. Мина е виждана от мнозина в столицата, така че за Tanraggos няма да е трудно да разбере за нея. И той ще бъде напълно издухан, щом разбере, че тя вече е моя. И тогава има два варианта. Той или ще дойде и ще поиска да я върне, в което, честно казано, много се съмнявам, защото гнидите рядко действат открито. Или ще се опита да се промъкне в двореца и да я открадне. Вторият вариант е още по-добър за мен. Можете да навра вътрешностите на тази гадина в гърлото му без излишни приказки. Дори му оставих две вратички, от които да избира, за да го подтикна към правилното решение.
- А какво ще правиш, ако все пак се реши да действа открито?- Братът повдига вежди. „Ако беше убедил твоето Зайче на ритуала вчера, можеше вече да си изтръгнал гърлото на бившия й копелдак само за намек за заплаха за нея. И никой нямаше да каже и дума напречно.
-Ако твоята Тори не те обичаше и трепереше само при вида на ритуалният кинжал в твоите ръце, щеше ли да я убедиш?“ Щракам.
Братът мълчи, смутен.
- Бездна. Съжалявам. Не съм мислил за това. Беше ли наистина уплашена?
— Достатъчно, за да разбера колко безполезно би било всяко убеждаване. И насила да я караш, след всичко, което е преживяла...по-лесно е да се обесиш.
Издишвайки, уморено се облягам назад. Гледам как пламъците поглъщат още една цепеница.
- Не. Е, разбира се, не е нужно да я насилваш - Адлар вдига примирително длани. — Какво те кара да мислиш, че тя не те обича? Тя ли ти каза това?
- Не. Но защо трябва да мисля друго? Обръщам се към него. - Прецени сам. Тя беше нетърпелива да избяга от мен, докато не й се заклех, че ще я пусна веднага щом поиска. И тя се съгласи да остане само за да се излекува. И сега, защото боговете ни отредиха един за друг. А тя е магьосница на живота и мечтае за майчинство. И тя ме търпи, защото „много по-трудно е за един мъж да се примири с това, отколкото за една жена“, спомням си думите на Мина.
Братът точно в този момент, целувайки чашата, дори се задавя с вино, започвайки да кашля.
- Сега сериозно ли? Тя така ли каза?
- Да! И тя също каза, че ще остане с мен само докато имам нужда от нея. Можеш ли да си представиш любяща жена да каже това?
Адлар ме гледа замислено за няколко секунди. Той се почесва по тила и после внезапно кимва, което ме кара да го гледам изненадано.
„Ами, всъщност мога. Е, имай предвид, Дан, че тук не става въпрос за демония, в която инстинктите за притежание са по-лоши от тези на мъжете. Твоята Мина е Елра. И тези светли души в своята саможертва понякога са способни да бъдат напълно луди. Не знаеш ли. Така че... това не е аргумент, братко. Това е сериозно. Никога не знаеш какво й се върти в главата. Признавал ли си й любовта си?
В любовта си?
Замръзвам онемял, втренчен в близнака си.
Той се засмя иронично, разбирайки объркването ми. И мълчаливо ме поздравява с бокал.
Бездна!
Не. Не й признах любовта си. И не само своята. Оказва се,че и аз самият не знам. Но, като момче, я завлякох вчера до водопада. Там й разказах легендата. Надявах се да науча, да разбера поне така... Глупак. Като че ли ми е изхвръкнал мозъкът.