И сега... Това, което Aedan ми обеща, се сбъдна. Този, от когото се страхувах толкова дълго, е на колене в сянката на огромен дъб и под бдителния надзор на двама сурови демони пазачи. Той стои с извити назад ръце, окован, толкова незначителен сега, когато е срещнал противник, много по-силен от себе си.
Да се бориш с демони, не е като да шибаш с камшик беззащитна жена ,не е като да изнасилваш прислужнички с глутницата си гвардейци. Сега той безпомощно провесил глава, клатейки се насам-натам като от вятъра, хленчейки като незначителен мелез. А наоколо е гладния Мрак, готов да го разкъса на парчета.
Хващайки здраво ръката на Едан, пристъпвам стъпка по стъпка към бившия си мъчител. Жалък, притиснат. И сякаш усеща моето присъствие. Той накланя глава, взирайки се в лицето ми. Той се усмихва с отровно с устни в кървава каша.
— Ми-и-ина, дойде ли?
-Да, дойдох, Танрагос“, казвам спокойно. И дори не издавам треперене в гласа си, колко ми е трудно дори да бъда до него, просто да дишам същия въздух с това същество.
- И защо? Може би искаш да се покаеш и да поискашш прошка, че си предала съпруга си? - усмихва се гневно. -Твоятят рогат любовник знае ли колко си коварно ...
Мастиленият мрак се стяга в дебела примка около гърлото му, принуждавайки го да преглътне последната дума. Кара го да млъкне с хриптене, изпъкнал очи към Едан в ням ужас.
- Затвори си устата и слушай, същество! -изръмжа моят демон, дърпайки примката.
Сега победеният луд не може дори да помръдне, вързан от мрака. Просто гледа и слуша. И имам какво да му кажа.
-Не, няма да те моля за извинение, Танрагос“, повдигам брадичка. „Дойдох да ти кажа, че си загубил. Не успя да ме пречупиш. Аз съм свободна и вече не се страхувам от теб. Дори се научих да не се страхувам от другите мъже. И ти знаеш? Обичам Aedan Ragra, признавам си с голямо удоволствие. -И виждам Танрагос да се гърчи в безсилна ярост, мърморейки нещо неразбираемо. Усмихвам се злобно, докато се приближавам до него. Гледам в лудите очи. И завършвам: - Ти толкова искаше любовта ми, но успя да предизвикаш само гнус, страх и омраза в мен. Бях отвратена от всеки ден, който прекарах като твоя съпруга. И сега срещнах истински мъж, когото можах да обикна с цялото си сърце и душа. Силна, благородна и щедра душа. Този, до когото разбрах какво нищожество си, недостойно дори за моя страх. Това исках да ти кажа Танрагос. Умирайки дълго и мъчително, ще знаеш, че съм свободна от теб и щастлива с друг. Сбогом.
Усмихвайки се триумфално, аз се изръщам от него и тръгвам обратно към Едан. И едва сега разбирам, че и той е чул всичко това. И сега той ме гледа така, че дори настръхвам. Изглежда странно. плашещо. И вълнуващо.
-Каза ли всичко, което искаше? -повдига вежда.
— Да — кимам предпазливо.
- Махнете го. Ще се погрижа за това по-късно", нарежда той на войниците си. А мучащият Танрагос го завличат някъде в неизвестна посока като чувал с кости.
— Какво ще правиш с него?- Колебая се, застанала на крачка от моя любим.
-Не е нужно да знаеш, хлапе. Обещавам само, че той наистина ще умре дълго и мъчително, - Едан, виждайки, че няма да се приближа, пристъпва към мен.
И изведнъж той ме вдига на ръце, за да тръгне след миг с мен далече от този дъб, от мъртви тела и напрегнато бързащи пазачи.
Не мисля да възразявам. Отпускам глава на рамото му, позволявайки си да се отпусна, позволявайки си просто да се наслаждавам на момента.
Аз самата се чувствам безтегловна. Сърцето ми ще изскочи от гърдите. И душата ми се извисява. Свободна съм. Вярно е. Щастлива съм. И аз обичам. Обичам толкова много.
- Обичаш ли ме? – Сякаш чете мислите ми, пита Едан.
Тъкмо навлизаме в пътеката, водеща до малка уютна беседка, скрита в храстите на цъфтящия евоним. И моят демон веднага отива там.
-Да, обичам те“, усмихвам му се. Посягам към строгото лице, целувам стиснатите устни. Хубаво е че не се страхувам да покажа чувствата си. - Не се безпокой. Не изисквам нищо от теб в замяна и не те задължавам да ме обичаш в замяна. Просто го усещам. Просто те обичам.
-Не се притеснявай, това какво означава?…“ изсумтява демонът, клатейки шокирано глава. - Тук вече си счупих главата, как да не те изплаша с любовта си и да постигна взаимност. А ти... просто така простичко го изрази,че ме обичаш.