Да си ядосана на себе си малко помага. Забелязвайки пред себе си шест коня, впрегнати в по-голяма карета, поемам по-решително натам и чувам почти веднага.
- Стой! - рязко заповядва някой прокраднал се отзад.
И аз съм вцепенена, задъхана за въздух.
- Коя си ти?- Стоманена хватка се затваря на рамото ми, обръщайки тялото ми като парцал.
Едва се сдържам да не изскимтя от ужас, вдигам треперещи ръце в защита и вдигам очи към огромния тъмнокос демон, надвиснал над мен.
И почти потъвам в земята, усещайки как краката ми се подгъват.
Подозрително съм огледана от тежък поглед, на черни, като самата тъмнина, очи. Богиньо на светлината, защити ме!
-Попитах коя си ти? - губейки търпение, мъжът отново грубо отсича, примижавайки заплашително.
„В-вещица“, изтръгвам от себе си, опитвайки се да се отдръпна. Но скованите пръсти на рамото му само го стискат по-силно, задържайки ме на място.
Мъжът се намръщи изненадано, наклони глава настрани и ме погледна още по-внимателно. Даже ми се струва, че ноздрите му треперят хищно, поглъщайки мириса ми. И в очите му започват да тлеят тъмночервени въгленчета, забележими дори през превръзката ми. Тъмен Маг и сега се опитва да ме разчете.
— И защо, вещице, се промъкваш така във спалното помещение на принцесата? — пита демонът със стоманен глас.
„Аз… аз не се промъквам, благородни даир“, поклащам глава. - Отивам при господарката си,която ме очаква. Пусни ме, моля те.
— Господарка? Обслужваш принцесата?
- Да! Господарката пожела да ме вземе със себе си, - гласът ми все още трепери и се пречупва, но по някакво чудо успявам да се съвзема малко. Този непознат е просто бдителен пазач. Хубаво е, че Тори е защитена така.
-Колко забавно“, странно се засмя мъжът. „Хайде, вещице, ще те заведа при нея и в същото време ще разбера дали казваш истината?“
С тези думи той безцеремонно ме хваща за лакътя и ме завлича към мястото на кортежа на годеницата. Вярно, когато се спънах от изненада, почти паднах, това ми помогна да остана на краката си. И той дори забави малко крачка, давайки ми възможност да се справя с него.
Но моето облекчение, че сега Тори ще потвърди думите ми и този грубиян най-накрая ще ме пусне. Но щом тази надежда се появи в съзнанието ми,тя, изгоря до пепел, когато виждам Танрагос на издълбаната врата на каляската да говори за нещо с Дейр Градо.
Подтиквана от придружителя, продължавам да вървя ,колкото се може по-бавно с крака, а душата ми вече е окована от истински животински ужас. Ако кралят досега не ми беше обърнал никакво внимание ,когато бях в свитата на дъщеря му, сега той определено ще забележи. И ще попита коя съм. Ще трябва да говоря с него, застанали лице в лице.
Искам да избягам от лапите на този проклет пазач и да се скрия. Но със смразяваща безнадеждност разбирам, че с това само ще подпише собствената си смъртна присъда. И може би не само за себе си. Моят мъчител няма да прости на дъщеря си, че ми е помогнала да избягам. Остава само да вървим напред.
Ако сега се стегна и мога да изиграя правилната роля, като заблудя бившия си съпруг, тогава всичко може да мине добре,но ако се поддам на паниката, ще съсипя както себе си, така и Тори..
Просто трябва да запазя самообладание,за да не падне фалшивото изображение,което едвам се крепи на лицето ми за да оцелея. Трябва да се стегна .Това е, което се научих да правя перфектно. Само новото изображение е вече различно,но... аз мога. Трябва да го направя и заради двете ни.
Още няколко стъпки. Тук нашето приближаване е забелязано от посланика и той се намръщи учудено. Бавно се обръща иТанрагос.
-Ваше Величество, познавате ли тази вещица?“ - така демонът, който ме завлече, се обърна към бившия ми съпруг.
Свивам се вътрешно, приготвяйки се Танрагос да не се обиди от такова непочтително отношение. Но той, за моя изненада, само леко трепва и обръща поглед към мен. Той ме огледа за няколко секунди и с презрителна гримаса казва:
— Мисля, че я видях сред слугите на дъщеря ми. Тя обиди ли Ви по някакъв начин, Ваше Височество?
Глава 10
Височество…? Той каза Височество. Само едно възможно „височество“, което не успях да срещна в свитата на принцесата, ми идва наум.
Оказва се, че бях спряна от същия брат на крал Аедан, който внезапно дойде да придружи Тори до Раграст.
И от разбирането какво това може да се окаже за мен сега, просто ми става лошо. Явно тялото ми вече е изчерпало всичките си психически сили. Дори не осъзнавам веднага, че крайниците ми се подгъват. Единственото нещо, което ме връща към живота, е усещането за пръстите,като клещи стиснали ме в лакътя, които ме държат на място ... и на краката ми.-„Един грош няма струва мъж, който може да бъде обиден от жена, дори от такава вещица“, казва демонският принц със снизходителна арогантност, внезапно много близо до мен. Толкова, че телата ни се докосват, карайки ме да се вцепеня отново.