И задушаващата ми паника става още по-осезаема, защото много добре виждам как лицето на Танрагос се превръща в камък. Сега демонът, който стои зад мен, дори започва да ми се струва опора и поне някаква защита. Глупава и наивна заблуда. Но имам нужда поне от нещо, за да се вкопча в съзнанието си, за да издържа на всичко това.
-Разбира се“, бившият ми съпруг потрепва устни в учтива ,лицемерна усмивка. Той със сигурност не мисли така. За него дори неправилният поглед може да изглежда като обида, която трябва да бъде незабавно и строго наказана. — Тогава защо ти трябва тази така наречена жена?
Очите му отново се фокусират върху мен и аз съм безкрайно щастлива, че видът ми предизвиква такова придирчиво отвращение у кралят.
И точно в този момент вратата на возилото най-накрая се отваря и Тори величествено излиза оттам в набързо стегната пътна рокля - това обаче е почти незабележимо под кожена пелерина, увита около гърдите й.
- Какво става тук? Татко? Принц Адлар?- Учуденият й поглед се плъзга по лицата на мъжете, после сякаш случайно попада върху мен, а принцесата повдига изненадано вежди.- Защо задържате прислужницата ми? Дали е направила нещо нередно?
-Не, ваше височество. Просто исках да се уверя, че тази вещица наистина Ви служи, както ми каза“, обяснява демонът с безчувствен глас. — И след като потвърждавате правото й да бъде тук, нямам повече причини да я задържам.
След тези думи стоманената клеща от лакътя ми изчезва. И мъжката ръка изведнъж докосва долната част на гърба ми, бутайки ме към принцесата. На ватни нозе правя няколко крачки към Тори и й се покланям в дълбок поклон.
-Господарке, моля да ме извините, че закъснях“, внимателно имитирам съскането, с което говорех на камериерките.
-Тъй като си закъсняла не по своя вина ти прощавам“, казва Тори великодушно в отговор. - Влизай вътре, ще пътуваш с мен. Бих искала да общувам с теб по пътя.
С въздишка на облекчение бързо се мушвам зад гърба й, за да се скрия веднага в отвора на отворената врата.
Там и двете прислужници на принцесата ме гледат онемели, опитвайки се да сгънат и опаковат бялата й рокля. И се възползвам от възможността да седна на самия ръб, така че самата да не се виждам зад стената и плътната завеса, но да чувам всичко.
-Дъще, защо взе това плашило със себе си?“ И къде отиде графиня Дитриха, която трябваше да дойде с теб?- До мен достига раздразненият глас на Танрагос.
— Отказах на графинята. Тя е скучна“, казва Тори раздразнено. -Освен двете камериерки ми беше позволено да взема само една придружителка с мен. Затова реших, че е по-добре да бъде гадателка. Тя е по-полезна от онази стара мома.
-Защо научавам за това едва сега? – пита студено кралят.
— Не мислех, че ще възразиш, татко. Няма ли вещицата-гадателка да ми помогне да бъда по-... по-мъдра? – пита невинно Тори.
А Tanraggos просто няма за какво да спори.
Какво умно момиче е тя. Така че направо чукна баща си по носа. В края на краищата той вече спи и вижда как с помощта на дъщеря си ще придобива влияние върху владетеля на Раграста. Той просто не знае, че тя самата няма нужда от това.
-А сега, ако ме извините,“ способността на принцеса Ланториниал да си тръгне навреме също не може да бъде отречена. -Нямах време да се приготвя правилно. И скоро ще трябва да продължим напред. Така ли е, Ваше височество? - и с последния акорд тя отблъсква мъжете да не стоят близо до каретата й, за да не ни обръщат повече внимание.
„Напълно си права, принцесо“, чувам гласа на демонския принц, който през цялото това време мълчаливо слушаше разговора между баща и дъщеря. Разбира се, можете да се върнете към заниманието си. Да Ви помогна с нещо?
Благодаря Ви, Ваше височество. И мога ли да помоля каруцата с моите прислужници да се вози точно зад моята? Трябва да ги чакам твърде дълго.
Ще разреша този проблем“, отговаря демонът уверено, което ме вцепенява. Той командва кортежа, а не Танрагос. Как е възможно това на територията на Аделхей?
Тори се качва в след минута. Хвърля внимателен поглед към камериерките, открива ме с поглед. И сяда отсреща. И не мога да се отърва от чувството, че този, който стои до стъпалата, също се опитва да види къде седя. Но пердето ме скрива много добре. И така след няколко секунди вратата се затваря с трясък, отрязвайки ни от това, което се случва навън. Вълни от защитна магия текат по стените.