Никога не й го признах, а сега... просто трябва да поговорим поне малко.
- Не - един приятел се приближава към мен, хващайки ръцете ми.- Не се наричай така. Ти не си слаба и безполезна. Дори не мога да си представя как си оцелял през всичко това и не си полудяла. Силна си, Мина. Много силна. И не смей да се обвиняваш. Вината е негова.
-Но… той не се е подигравал и тормозил така майка ти“, прошепвам тихо.
Тори застива, гледайки ме с потъмнели и пълни със сълзи очи. Свива тънки вежди.
-Ти не знаеш това“, казва накрая дрезгаво. „Но въпреки това… ти нямаше защитата зад гърба си, която майка ми имаше.“ Зад нея стоеше цялото кралско семейство Дилейни, срещу когото баща ми никога не би тръгнал. И той… никога не я е обичал. Едва се понасяха.И я нараняваше психически.
— Това означава ли, че ме е обичал?- Изсмях се истерично. - Това ли имаш предвид?
-Бих го нарекла по-скоро мания“, поклаща тя глава . „Той така ревностно те пазеше от всички, сякаш си най-безценното му съкровище. И винаги те гледаше така...Беше обсебен от теб,Мина!
-Не исках това“, казах аз горчиво. - Никога не съм го искала.
-Знам, Мина. И сега всичко свърши. След четири дни ще бъдем във Варден, той и крал Аедан ще подпишат брачен договор, баща ми ще ме предаде на младоженеца и ние с теб ще останем в Раграст. Никога повече няма да го видиш. И с времето страхът ти ще изчезне.
-Искам да го вярвам Аз наистина искам. Въпреки че е трудно.
-Хайде да приберем кошницата, ако вече си се наяла“, решавам да насоча разговора в друга посока. — И ти обеща да ми кажеш как стана така, че демонският принц командваше кортежа, а не баща ти.
-О, нямаш представа какво се случи сутринта“, Тори подхваща тази тема щастливо.
-Тъкмо бях започнала да рисувам своите пейзажи, когато принц Адлар се появи в двореца и, разклащайки писма с печатите на крал Аедан, заяви, че е упълномощен от брат си да придружи годеницата му до Варден здрава. Защото до него е стигнала информация, че пътищата на Аделхей не са безопасни.
Лесно ми е да си представя колко бесен беше Танрагос на това изявление. И съм сигурна, че ако той не желаеше толкова много този брачен съюз, със сигурност нямаше да понесе такава обида. Но той сам си върза ръцете, заявявайки вчера пред всички, че ще подпише брачен договор само при лична среща с Аедан. Сега той не може да диктува нищо, страхувайки се, че демонът изобщо ще откаже или ще преразгледа условията и направи по-неблагоприятни.
Така Танрагос трябваше, стискайки зъби, да се предаде на юздите на контрола на кортежа, неочаквано паднали върху главата на принц от Раграста. Уж от добра воля и грижа за безопасността на дъщеря си, а всъщност кипи от гняв.
Докато Тори завърши историята си, каретата отдавна се люлее стабилно, движейки се напред.
„Знаеш ли, Адлар много прилича на изобразеният на портрета на Аедан, който неговите посланици ми донесоха“, усмихва се замислено Тори, внимателно разтривайки ръцете си с носна кърпа, навлажнена с розова вода. - Толкова суров и красив като мъж.
-Не забелязах“, вдигам рамене равнодушно. До като се омъжих възраст се взирах в мъже, мечтаейки за красив съпруг.Но като го получих,такъв красив като бог-какво?
-Заради остатъчното действие на брачната свързаност, нали?- Тя върти очи към мен.
-Може би“, избягвам отговора. Не искам да призная, че след като този Адлар внезапно ме сграбчи за рамото, от страх, изобщо не го разгледах.
-Мина, наистина ли реши никога повече да не бъдеш с мъж?“ Тори ми спря дъха с внезапеният си въпрос.
- Защо питаш? — интересувам се подозрително.
- Просто си помислих, че един силен и благороден мъж би бил добра защита за теб. Вече си свободна и можеш да се ожениш за когото пожелаеш.
- И кой ще ме защити от него?Бившият е един от най-могъщите мъже в нашият свят. - Аз самата не забелязвам как гласът ми става гневен и груб.
Тори само въздъхва отчаяно. И започвам да се чувствам виновна, че си го изкарвам на нея.
- Съжалявам. Не исках да говоря с теб така. Просто не го искам. Понякога ми се струва, че ако някой от мъжете ме докосне, просто ще повърна от погнуса.