Приятелят ми кима мрачно и многозначително, хвърля ми замислен поглед за няколко минути и когато вече ми се струва, че темата е приключена, нанася нов удар по самообладанието ми.
„Днес се вкопчи в Адлар и не повърна. Може би... не е толкова лошо? Или може би… той те отвращава по-малко от другите.
Глава 12
„Аз… аз се бях чак свила от страх“, мога само да издишам, чувствайки се като риба, изхвърлена на брега. - Той здраво ме държеше. Как можа... дори да си помислиш това?
-Съжалявам“, отвръща Тори, поглеждайки към мен изпод миглите си. „Просто изглеждаше така, когато излязох.
„Самият той беше застанал твърде близко до мен“, информирам я по някаква причина. Бузите ми вече започват да горят. Не знам дали е по-скоро срам или разочарование.
- Ами ти? Чувстваше ли... отвращение? — упорито пита принцесата. Какво ли си мисли тя вече?
- Не. Но това нищо не значи. В този момент се страхувах твърде много, че Танрагос ще ме познае. И аз... не искам да говоря за това! Ти си го разбрала погрешно! - казвам твърдо, знаейки много добре, че щом принцеса Ланториниал си науми нещо, тя няма да отстъпи, постигайки целта си по всякакъв начин.
Именно благодарение на тази черта от нейния характер Тори все пак намери начин да ме освободи, за което ще й бъда благодарна до края на живота си. Но не мога да позволя сега да посвети всичките си сили и мисли да ми намери мъж покровител. Или да ме омъжи за когото тя смята, с най-добри намерения.
- Добре. Както казваш - Тори се усмихва примирително. — Просто... знаеш, че те обичам като сестра. И наистина искам да имаш щастлив живот. Мислиш ли, че не знам, че няма да останеш в Ragrust с мен? И планираш да избягаш веднага щом имаш възможност?
Сега се радвам, че очите ми са покрити с превръзка и тя не ги вижда. В тях има не много хубави емоции. Все пак го е разбрала.
- Как ти…
-О, хайде, Мина. Разбира се, не знам много за това как си живяла през последните две години. Но преди това споделяхме почти всичко с теб, бяхме близки, тъй както не са много сестри. Познавам те.-
Тя вдига предизвикателно брадичка, сякаш ме караше да опровергая думите й. Но не мога да. Това би било измама.
-Не мога да остана, Тори“, гласът ми се установява в тихо шумолене във въздуха, сгъстен между нас. — Разбираш ли това? Ако някой влиятелен ме познае, ако само разбере, че си ми помогнала, тогава цялата му ярост ще се стовари не само върху мен, но и върху теб.
-Баща ми не е всемогъщ, Мина“, прави гримаса тя.
- Може би. Но без мен ще ти е по-лесно да се предпазиш от гнева му, в това съм напълно сигурна - Права си, няма да остана в Раграста. Не мога да те подставя така.
-Питаш ме дали разбирам? Глупаво е да бягаш от мястото, където можеш да бъдеш защитена?“ Бащата се страхува от Аедан. Да, страхува се от всички демони. Видях как той дори не каза нито дума на Адлар. Това не е мъдро, Мина. Страхът те заслепява!
Като шамар. Боли. Още по-болезнено, че в думите й има доза истина. Наистина съм водена твърде много от страх. Но не и в този случай. И Тори трябва да разбере това.
-Може би“, казвам спокойно. — Но ти забравяш, че за разлика от теб никой в Раграст не е длъжен да ме защитава. Сега съм беглец. Избягалата съпруга на крал. Мислиш ли, че бъдещият ти съпруг ще се зарадва, когато разбере, че си ме довела със себе си? Искаш ли да започнеш семейния си живот, като настроиш срещу себе си съпруг, от когото дори други крале се страхуват? Искаш ли да разбереш сама какво е да си женен за някого, от когото се страхуваш до треперещи подколенни сухожилия? С някой, който е готов да те одере и за най-малкото провинение?
-Не можеш да знаеш, че Аедан ще ми се ядоса. И че той ще бъде жесток с мен, - сега гласът на Тори далеч не е толкова уверен и леко трепери. Тя упорито стиска устни, но дори през превръзката виждам колко бледо е лицето й.
-Не можем да сме сигурни и за това, че така няма да стане. Не искам да те плаша. И искрено желая бракът ти да бъде успешен. И затова няма да остана.
Между нас виси напрегната тишина, все още звънтяща от изречените думи. Тя ме притиска, карайки ме да изпитвам задушаващ ярем на вина. Горчи ми до сълзи, че трябваше да кажа всичко това на тази, която обичам като сестра. Но не мога да го направя по друг начин. Няма да съм тази, която ще съсипе живота й.
— Няма да промениш решението си, нали? – пита жално Тори. И сега тя вече не е самоуверената принцеса, която ме притискаше съвсем наскоро. Сега това е моята по-млада приятелка, която изведнъж осъзна, че няма да бъда с нея.
-Съжалявам, не“, поклащам глава със съжаление.
Но как ще бъдеш сама? Къде ще отидеш? Но не, не казвай. Мина... обещай ми нещо. Моля те – идва тя при мен, умоляващо се вглежда в лицето и очите, които не вижда, и се вкопчва в коленете ми.