Нямах друг избор, освен да метна раницата си на рамо и да се промъкна зад тях като незабележима сянка, все още опитвайки се да се движа по-различно от обикновено и мислейки какво да правя със себе си, за да се променят походката и движенията ми. Може би нещо за завързване от вътрешната страна на полите, така че да ме бие по краката и напомня? Ще бъде неудобно и определено няма да забравя.
А в общата стая вече властва смут. Воините на краля са насядали на масите, а демоните са отделени от тях. Зачервени сервитьори тичат наоколо с огромни подноси, мърморят нещо, безкрайно се кланят заедно със собственика, първо на Адлар, после на Танрагос, който влезе по-късно.
Не знам защо, но откривам, че сега ми е много по-лесно да възприемам толкова голям брой мъже наоколо. Може би защото най-ужасното за мен беше, че ме смятаха за грозна и заслужаваща само отвращение. И в тази суматоха сега никой не го е грижа за мен. Дегизировката на вещицата наистина се превърна в истинска защита за мен. И накрая леко аасе разхлаби хватката на постоянния страх, който пречи на дишането.
Станах невидима за всички. И сега може би дори аз постепенно мога да се насиля да свикна да бъда сред тълпата. Трябва да направя това, за да не се паникьосвам всеки път. За да оцелея по-късно.
Вечерята на Тори ще бъде сервирана в стаята и тя ме предупреди, че ще накара Одет да й сервира. И така, забелязвайки как принцесата вика главната прислужница и недалеч от мен колебливо поглежда гърбът на Хафи, неусетно се приближавам до останалото само момиче, което воините на Танрагос вече гледат с интерес.
-Хефина“, викам я шепнешком, принуждавайки горкото момиче да потръпне от уплаха и да се обърне рязко към мен.
— Да, госпожо ? -Тя се събира.
„Хайде, да седнем на онази уединена маса ей там“, кимам й на свободно място в леко засенчен ъгъл на залата. — Там няма да ни безпокоят.
Момичето хвърля предпазлив поглед към гвардейците, после към мен и се усмихва колебливо с видима благодарност.
-Благодаря ти. Разбира се, нека седнем.
Масата е наистина добре поставена. Оттук можете да видим всички ясно, докато една сянка ни скрива, правейки ни незабележими за останалите в залата. Особено аз в черното си облекло. Може би по този начин вечерята дори ще мине гладко.
Скоро сервитьорът поставя пред нас чинии с овесена каша, обилно подправена с месен сос, ароматен пресен хляб, с резени сирене и кана светъл ейл. И ние с мълчаливата Хефи хапваме спокойно..
Бавно размахвайки лъжицата, виждам Танрагос да напуска залата и усещам как обичайното потискане на безпокойството ме отпуска още малко. Адлар се връща, след като придружи принцесата до стаята й и сяда до Дейр Градо и няколко други демона, които вече съм виждала с посланика.
Сега, отстрани, мога да погледна принца по-отблизо и трябва да призная, че Тори е права - той наистина е много красив. Но красотата му е хищна и плашеща. Твърде висок, твърде много сила и опасна грация във всяко движение, твърде тъмна и поразителна аура витае около него. И най-важното е, че той е мъж, което означава, че жената за него, както и за останалите, най-вероятно е просто играчка за комфорт и съд за раждане на деца.
Усещайки, че го гледам, или просто проверявайки кой къде е, тъмният принц оглежда цялата зала с остър поглед и безпогрешно ме намира. Ужасена свеждам очи, опитвайки се да не се издам дори с движение на главата си и само след няколко секунди ми просветва, че той не вижда очите ми. Но въпреки това вече не мога да го гледам, той го усеща. Направо хищник.
-Госпожице вещица, мога ли да те попитам нещо?“ - напомня за себе си спътничката ми.
-Можеш да ме наричаш… г-жа Мар“, поправям я, назовавайки съкращението, което Тори и аз измислихме за името, с което тя ме нарече.- Какво искаше да попиташ?
- Виждаш ли всичко с тази превръзка?- Хафи примигва наивно.
-Виждам това, което трябва да се види“, отговарям й с мистериозен тон.
- А бъдещето? — пита ме тя с плаха наслада.
-Корените на бъдещето винаги идват от настоящето“, след размисъл издавам замислено.
Не знам как се държат вещиците-гадателки, но човек трябва да отговаря на това,което виждат другите.. Може би ще го използвам по-късно. Просто трябва да намеря начин да скрия магията си, която ще се върне след време.
Можеш ли да ми кажеш какво да очаквам?“ – внимателно пита Хефи, сякаш не вярвайки, че е решила да направи това, а аз забелязвам как я гледа началникът на царската гвардия. Гледа я някак си недобро и месоядно с оценяване.