И сега всичко, което мога да направя, е да притискам гърба си към вратата все повече и повече, осъзнавайки, че няма къде да избягам. Адлар е тук. Танрагос е там. Вече не разбирам,кое е по-малкото зло.
- Защо мълчиш?- Той спира точно до мен, заливайки ме с топлината си.
Дробовете ми се изпълват с аромата му. Пикантен, с дървесни нюанси, някак смущаващ нещо дълбоко в мен... където властват инстинктите. Те ми крещят... Бягай или... подчини се.
— Така ли се съблазнява човек, вещице? — пита той и се покланя иронично. В гласа му също има нотка на подигравка. И това помага най-накрая да се стегна малко.
-Дори не съм си и помислял да Ви съблазня“, издишвам накъсано.
- Вярно ли е? Сигурно съм сгрешил. Това би било интересно - той обляга длани до главата ми и доближава лицето си много близо до моето, напрегнато изследвайки го. Вдишва шумно въздух през носа си. Ъгълчето на устните му потръпва в крива усмивка. - Толкова те е страх от мен?
„Да от Вас“, признавам тихо, страхувайки се дори да дишам.
Пламват искри в черните очи. И буквално усещам с кожата си тъмната му сила, обгръща ме, изследва, опитва. Съчетано с близостта на голямото му голо тяло,излъчването му се чувства почти толкова интимно, сякаш ме докосваше. И досега успявам да остана на тънката граница, разделяща ума ми от животинската паника.
- Светло същество.Но дали си вещица? От кого се криеш — пита демонът любезно и ме кара да трепна. И веднага идва осъзнаването, че там, зад гърба ми,зад вратата, опасността също не е изчезнала.
Явно съм се издала с нещо.. Може би като движа главата си и се вслушвам, въпреки че е безполезно. Вратите на най-добрите стаи със сигурност трябва да бъдат пропити с шумоизолация и двустранни. Но демонът вдига глава, приковавайки очи в тази врата зад мен. Продължавайки да стои. Веждите му се повдигат изненадано, лицето му потъмнява и в следващия миг усещам дървената повърхност, към която се притискам, нагорещена от силата, която той вля в нея. Появиха се и външни звуци.
-…Не видяхме никого, Ваше Величество.“ Това е Калваг.
- Намерете това копеле! -Танрагос лае зад мен ,а аз с уплашено хлипане се отдръпвам от заплахата... за да се хвърля върху демона,който се беше приближил съвсем.
Но преди да успея да осъзная грешката си и да се отдръпна от него, на кръста ми изведнъж се появява мъжка ръка, която ме притиска към голото тяло.
„Ш-ш-ш, не вдигай шум, малка вещице. Интересно ми е да слушам“, казва принц Адлар тихо, напълно съсредоточен върху това, което става пред вратата.
Е,и аз бих слушала,но защо не ме пуска? Защо ме кара да стоя така все едно,че сме се прегърнали. Не е нужно да ме докосва.
Единственото, което ме спасява от настъпващата истерия е, че не прави нищо друго. Просто ме държи и слуша как ме търсят в коридора. И аз отново започвам да чувам приглушени гласове, потискайки емоциите си с усилие на волята. Те само вредят.
-Ваше величество, позволете ми да попитам как точно Ви попречиха?“ Прозорецът се счупи с магия? – пита Калваг предпазливо.
- Не, с ботуш - Танрагос е толкова зъл, че е страшно да дишам. - Ще одера тази гнида.
- Ботуш?- Приближаващи се тежки стъпки. „Вижте, ваше величество. Тук един липсва.Над главата ми се чува изненадано подсмихване. Не. Не-е-еее! Моля богинята. Нека не е ботушът на принца.
-Това е стаята на Адлар“, казва кралят през зъби, като също се приближава. Край с мен.
-Не мисля, че демонът би хвърлил ботуш по Вас“, показва дълбочината на мисълта си началникът на охраната. И тогава той пита с някакво предвкушение за по-нататъшният интересен развой на събитията. „Може би това момиче знае кой е решил да сложи главата си в примката за нея?“ Нека я… я разпитаме.
О, боклук! Тварииии! Един почти я изнасили и удуши, а тези вече са готови да си затворят очите за истината и да я разпитват. Мразя ги! Как ги мразя всички!
Мъжката ръка ме стяга около кръста, свестявайки ме. И едва сега осъзнавам, че съм забила ноктите си в голото тяло на принц Адлар. Издърпвайки ръката си, като от огън, неволно навеждам глава, скривайки горящото си лице. И се оказва, че притискам челото си към гърдите му. Трябваше да се отдръпна, но гласът на Танрагос отново идва през вратата и ме кара да замръзна, слушайки.
-Тя избяга, докато търсех този,който ни попречи. Скри се в стаята на дъщеря ми, малката никаквица. Утре ще я разпиташ, сега Lantorinial няма да я даде.