Света Богиньо, благодаря ти. Хефи е жива. Успях да я спася. Но какво да правя сега? Тя как може да се защити утре? И как аз да се спася сега?
- Донеси този ботуш. Искам да съм сигурен, че принадлежи на принца“, нарежда Танрагос.
Глава 16
-Ботушът ми там ли е, вещице?“ — навеждайки се към ухото ми, Адлар тихо се интересуваше.
-Не знам“, почти изхлипах. Истината е, че не знам. Мога само да предполагам, че е така.
Ръката изчезва от кръста ми, но просто нямам време да направя нищо, защото почти веднага и двете му ръце вече са на раменете ми.
-Кажи ми бързо какво се случи там“, нарежда той грубо, като ме отблъсква и ме гледа в лицето. Остър тъмен поглед се спря на прехапаната ми устна.
-Говори? Но каква е разликата? Както и да е, той ще знае. Той вече знае... Но може би... може би има дори най-малката възможност да не ме предаде на Танрагос? Но ако той иска да платя за това ... мога ли ... да се насиля?
-Негово величество искаше да изнасили прислужницата на принцесата… той щеше да я удуши. Знаех, че ще я убие. И нямаше как да не се опитам да я спася. Счупих прозореца, за да го разсея и да може да избяга. Но аз самата нямах време, -признавам дрезгаво.
Онази част от мен, която изглежда като глупава птица, трепереща от страх, иска да падне на колене със сълзи и да моли демона да не ме предава, обещавайки каквото и да е за моята защита, но аз вече няма да моля за милост. Молбите само забавляват онези, които са свикнали да измъчват. Молитвите също не помагат.
Ако демонът иска да ме предаде на Танрагос, той ще го направи, каквото и да кажа. Ако той реши да не екстрадира напрежението, не е необходимо да го моля.
Почукването на вратата ме оглушава. Преглъщайки, стискам челюст, за да не крещя, за да не плача и моля. Адлар присвива очи, наблюдавайки ме. Почукването се повтаря. Упорито, раздразнително.
Още няколко минути, демонът не прави нищо, само ме гледа и сърцето ми потъва в петите. Тази несигурност ме убива. Какво ще реши? Ще ме предаде ли или не? Защо се бави?
Стискайки раздразнено устни, хващайки ме за раменете, той ме бута към вратата. И ме кара да застана така,че ... да не се виждам, когато отвори.
И пак чукат и той отваря.Просто така. Все още гол. Въпреки че няма от какво да се срамува. Много е мъжествен.
- Кой е?!- лае зло, веднага променя не само тона, но и целия си вид. Ако ми говореше така, определено щях да умра на място. -Ваше Величество?!" На какво дължа тази чест от посещението Ви?
-Дълго време не отваряше, принц Адлар“, прерязва ме набързо омразен глас.
-Можеше изобщо да не отворя, защото бях зает“, озъбва се студено демонът. Какво е толкова спешно? И защо ти трябват ботушите ми? Оставих ги да ги почистят.
-Няма значение“, изръмжава Танрагос, очевидно на ръбът на нервите си. -Просто исках да попитам дали някой е влизал в стаята ви преди няколко минути?“
- Не. Никой не ме е безпокоил в стаята…“, заявява Адлар с неособено прикрит сарказъм и неизреченото „освен теб“ буквално увисва във въздуха. Господи, какво прави той? Защо се ядоса?
С цялото си същество усещам яростта на бившия си съпруг, и си пожелах да пропадна в земята, за да не ме намери със сигурност.
- Добре. Повече няма да те отвличам от делата ти“, казва накрая Танрагос с не по-малко студенина в гласа.
- Аз ще бъда много благодарен. И не забравяйте да оставите отново ботушът ми на мястото му.Аз самият имам нужда от него - отговаря му с почти очевидна подигравка моят неволен спасител, като прави всичко възможно някой да не стигне до Варден жив.
И затръшва вратата, откъсвайки ни от случващото се в коридора.
-Можеш да дишаш, малка магьоснице, засмя се той, като ме погледна внимателно.
-Той ще я убие. Или мен. Или някой друг. Защо го ядоса?- Хлипам неудържимо, бавно свличайки се на пода. Краката просто отказаха да ме държат.
-Ще те убие, казваш? - чувам замисления глас на минаващият покрай мен демон и вдигайки поглед, виждам как той отива до масата и сваля, изглежда, панталоните си от облегалката на стола. Добре е, че поне частично прикрива голотата си. Не мога да му гледам голото дупе. А предницата му още по-малко-Правилно ли да разбирам, че вашият крал не се интересува кой и за какво наказва и убива?
-Не го интересува върху кого ще излее гнева си“, признавам тихо. С това не се издавам. Много хора знаят, че Tanraggos е бърз за убиване.
— А принцесата? Тя също ли е дива в емоциите си?- принцът на демоните се интересува със същия равен тон.
- Не!- Изкрещявам уплашено, внезапно напълно осъзнавайки как може да се възприема Тори с такъв баща. „Нейно височество е различна. Тя е... светла,великодушна душа. Щедра и във всичко прилича на покойната си майка, а не на баща си.