- Може ли и аз да си тръгна? — питам тихо, когато сме сами с Адлар.
- Къде? На Tanraggos в лапите? - пита той саркастично, обръщайки глава към мен. - Ще излезеш сутринта. Преди общия подем.
-Но… но… не мога да остана тук. Защо правите това?
-Считай го за моя прищявка. Никога не съм спал с вещица.“ На устните на демона се появява кисела усмивка. — Освен това се чудя дали мога да спечеля и твоята лоялност.
Гледам го как се приближава, сяда на втория стол срещу мен, отново се взира и просто не мога да повярвам на това, което чувам.
— Моята преданост? Защо се нуждаете от нея?
- Е, как? Довереницата на бъдещата кралица на Раграста, вещица, която знае кои са самата Ланториниал и баща й. Да, дори способна да рискува себе си в името на справедлива кауза. Вашата преданост би ми била много полезна “, заявява негово височество и чувството, че ми се подиграва не ме напуска.
Въпреки че ... ако се замисля, има определен смисъл във всичко това, само че това значение изобщо не ми харесва.
-Няма да Ви информирвам за господарката си“, поклащам глава отрицателно. Вдишвам дълбоко, мачкам полата си, за да сдържа някак си нервното треперене. „Можете да правите каквото искате с мен, но аз няма да направя нищо в ущърб на нейно височество. Тя… спаси живота ми.
— Разбира се — усмивката му става хищническа. „Не поставям под въпрос вашата лоялност. Но представи си, ако, да речем, разберете, че нейният баща, от когото толкова се страхуваш, принуждава дъщеря си да направи нещо, което може... да й навреди. Ще искаш да я спасиш, нали?
-Като в същото време я предам?- От мен сарказъмът чак се лее и съм изненадана от себе си, че се осмелявам да говоря с него по този начин.
- Не. Искам само да я спася,вещице! От машинациите на крал Танрагос, от когото казваш, че е напълно различна - Адлар се придвижва към мен, изгаряйки ме с поглед, изпълнен с мрак. - И комуто е толкова е необходимо да знае , кой е хвърлил ботуша по него.
Знае ли за плановете на Танрагос? Намеква ли за това? Или просто предполага и се опитва да разбере повече? Най-вероятно... но как ще се отърва от хвърлената въдица сега и ще предпазя Тори от неприятности?
Господи, как можах да се забъркам в това? Какво да му отговоря? Да не казвам нищо? Когато съм напълно в негова власт и във всеки момент може да ме изгони през вратата или веднага да ме предаде на бившия ми съпруг? Дори не мога да излъжа този проклет демон, защото той ще го усети. Но може би ... точно на това и си струва да заложа?
— Нейно височество е достатъчно умна, за да не участва в машинациите на краля, дори и да играе ролята на послушна дъщеря — казвам аз, подбирайки внимателно думите си.
И това е абсолютно вярно.
— Така ли? Адлар примижава. — И тя наистина доброволно се съгласи на този брак?
-Да“, кимам уверено.
— И запозната ли е с условията на предбрачния договор? – чувам нов напълно неочакван въпрос.
— Не знам — признавам с недоумение.- Тори не ми спомена нищо за това. Този договор специален ли е? Може би затова Tagraggos отказва да го подпише без лична среща с Aedan.
— Е — сви устни замислено братът на младоженеца. - Не лъжеш ли. Много доволен от разговора ни досега. Мисля, че ще се срещаме отново и отново. Сега заспивай.
Подтикната както от заповедния му тон, така и от обзелото ме оглушително облекчение, рязко скочих и се втурнах към вратата, доволна, че ме пусна и вече си представях как сега тихо ще се шмугна в стаята за прислугата.
- Спри се! - рязка заповед като стена ме кара да се блъсна във вратата. — И далече ли отиваш? Липсва ли ти кралят и неговите гвардейци?
„Може би… те вече не ме търсят?“- Въздишам жално.
- Вярваш ли си в това,което говориш? -демонът се смее.
Но... но... къде да отида сега? Не мога да остана тук с принца. И аз не мога да поемам рискове, след като по чудо избягах от Танрагос.
Адлар мълчи. И обречено се обръщам.
На устните на негово демонско височество,се вижда подигравателна усмивка.
-Лягай си, вещице“ и той кима към собственото си легло, единственото в тази стая.
Глава 18
Прекарах нощта с мъж, спах с него в едно легло. Наистина спахме. С онзи, който понякога ме плаши до треперене на подколенните сухожилия, после ме докарва до безразсъдни изявления, за които Танрагос би одрал кожата ми, ако чуеше такова нещо от мен. Успях да заспя на леглото на Адлар и дори не усетих кога той легна до мен.
Тази мисъл ме преследва от момента, в който се събудих много преди зазоряване до тялото на огромен демон и тихо се измъкнах от стаята му.