Може би ми е направил нещо? Може би ми е приспал бдителността по някакъв начин? ..
Но защо?!
Не го разбирам този демон. Не разбирам какво го кара да действа така? Какво иска от мен? И най-лошото е, че дори не знам какво да очаквам от него.
Вчера, след като Адлар ми нареди да си легна, почти умрях от ужас. Измърморих нещо за това, че ще легна на пода, че мириша от пътя, че все паке добре да отида в стаята за слугите. А той само слушаше и спокойно повтаряше заповедта.
Отидох на леглото, като на екзекуция. И легнах на ръба точно така, облечена, само събух обувките си, без да възнамерява да го улеснявам. И замръзнах, стиснала раницата на гърдите си като последна защита, протегнах се настрани и надолу и се молех на Богинята да оцелея тази нощ и да не полудея напълно.
И не разбрах веднага, че принцът, след като ме изгледа, стана и започна да се приготвя за някъде.
- Ще заключа вратата със заклинание. Никой няма да отвори без мен. Ти също. Така че препоръчвам да спиш, а не да се мъчиш да разбереш истината от тавана или да се опитваш да избягаш, когато не е необходимо ”, каза ми той, спокойно, обличайки кожено яке върху ризата си и закопчавайки колан с калъф от двойни остриета на бедрата си.
И тогава, след като обу същите тези ботуши, той просто излезе, оставяйки ме сама в стаята си.
Вероятно лежах там половин час, почти неподвижна, и очаквах, че това е някаква игра и че той сега ще се върне и ще поиска да изплатя дългът си към него. И тогава постепенно ми просветна, че този демон наистина просто ме е оставил да спя в стаята му.
Разбира се, дори не помислих за факта, че той отстъпи стаята на мен, прислужницата. Но след
известно време по-късно стигнах до извода, че принцът няма да си ляга, първоначално планирайки да замине по работа, така че ми даде възможност да бъда в безопасност. Очевидно той наистина се е заел да получи информация от мен за Тори, така че е решил да защити от Танрагос, като полезен информатор.
Постепенно все пак успях почти да се успокоя. Дори сложих раницата под леглото, за да не пречи. И легнах назад, позволявайки си да отпусна уморените мускули и гърба,който все още ме наболяваше.
Не разбрах как съм заспала.
Събудих се до принца. Все още с дрехи и дори с превръзка, но притиснала гръб към него и усещаща тежка мъжка ръка на кръста си, стоплен от нея. И колкото и да се опитвах, не можех да си спомня кога е дошъл.
Как може демонът да легне до мен, без да ме събуди, до мен,която беше свикнала да реагирва и на най-малкото шумолене? Как съм спала спокойно до него? Защо първото чувство, което осъзнах още в полусън, беше отдавна забравено чувство на сигурност и едва когато се събудих напълно, разбрах, че това чувство няма място и няма оправдание? Каква странна магия използва този Тъмен върху мен? За какво? Как да се справя с тези нови усещания към него?
— Мина, наистина ли си добре? – пита отново Тори, забелязвайки, че отново изпадам от реалността, потопена в мислите си и не реагирам на нейната история.
- Така ли? Не се притеснявай, -обръщам глава към приятеля си с извинителна усмивка.
Отново сме с нея заедно в каляската. Возим се вече няколко часа и скоро със сигурност ще направим първата спирка. И ще трябва да се измъкна отново, рискувайки не само да се натъкна на Танрагос, но и на Адлар, когото по чудо успях да избегна да погледна в очите- сутринта.
-Как да не се притеснявам? - възкликва Тори в отговор. — Искаш ли да видиш нещастницата? Тя едва дишаше, когато се строполи в стаята ми. Цялата в синини, вратът подут. А ти така и не се появи в при мен. Бях изтощена, тревожех се къде си и какво се е случило с теб, докато стражите, изпратени от принца, не ме успокоиха.
- Съжалявам. Но аз самата не можах да те предупредя, отговарям и се извинявам за кой ли път, чувствайки се много виновна.
Трябваше да дойдеш при мен, а не да спиш във фургона“, въздиша тежко Тори.
- Страхувах се, съжалявам - вече й казах това.
След като излязох от стаята на принца, отначало дори бях объркана, опитвайки се да реша къде да отида. Глупаво щеше да бъде да отида в определеното за слугините-помещение. Там трябва да е спала поне една от камериерките. И тя може да ми зададе въпроси къде съм била през цялата нощ. Просто беше страшно да отида сама в общата стая. Така че замръзнах в средата на едва осветеният коридор, вече съжалявайки, че толкова набързо бях избягала от Адлар.
Спаси ме от грешен избор съвсем неочаквано един от демоните пазачи. Същият червенокос, който вече бях виждала в стаята на принца. Мартан, изглежда.
Той просто изведнъж се появи наблизо, сякаш от нищото, ужасно ме уплаши с това и попита къде трябва да отида. И когато не можах да отговоря, той предложи да ме заведе до общата тоалетна на партера и да пази на входа, докато се измия и оправя.