Може би неговата спокойна учтивост ми се стори достатъчно убедителна, за да се съглася? Или може би след снощи,безвъзвратно се промени в отношението ми към демоните, но наистина приех помощта му.
И тогава аз му позволих да ми поръча закуска, най-накрая се примирих с факта, че демоните все още ще се грижат за мен, и се почувствах странно облекчена от това. Мартан ми каза, че принцесата ме е търсила, но са й казали, че съм се стреснала от суматохата на втория етаж и съм отишла да спя във фургона.
-И аз съжалявам. Трябваше да помисля за това по-рано“, чувам нова въздишка. „Просто не можех дори да си представя, че той... ще направи... такова нещо. Точно пред стаята ми. Като някакво животно. Май ще се окаже опасно е да си с мен.
Приятелката ми ридае конвулсивно, покривайки устата си с ръка.
-Нито ти, нито аз можем да предвидим всичко. Навсякъде е опасно за мен, Тори, -казвам тихо. -Сега съм защитен от факта, че изглеждам като ужасна врана, а Танрагос дори не мисли да търси собствената си жена тук, под носа си. Той е сигурен, че любимата му играчка го чака в двореца. Така че... той няма да ме познае, освен ако не се издам по някакъв начин. Някак мога да се справя със страха си. За мен колкото повече се отдалечаваме от столицата, толкова по-свободно и леко дишам. И когато магията ми се върне, той ще бъде далече и няма да може да я усети.
Не мога да избягам и да оставя моята скъпа Тори сама, когато нещо странно се случва около нея и този брак.
Какво имаше предвид Адлар, когато попита за брачния договор? Тя знае ли какво пише в този договор? Може би Танрагос я е подмамил да се съгласи? Как мога да я попитам, без да призная, че всъщност съм бил в стаята на принца, а не във фургона? Или може би трябва да кажа на принцесата си истината за разговора с принца и да решим заедно какво да правим.
-О, Мина“, прошепва трогнатата Тори. „Ти… даже не предполагаш само колко е важно това за мен. Много благодаря!
Може би и да не е така? Може би Тори… крие нещо от мен?
Остават обаче по-малко от три дни до Варден. Ако не успея да разбера какво става по-рано, тогава на срещата на кралете всичко определено ще бъде разкрито.
Успокоявайки се с това, се облягам на седалката си.
Три дни и Танрагос никога повече няма да бъде в живота ми.
До спирането времето се простира дълго и монотонно.Тори първо започва да клима, а след това напълно се свива на седалката и заспива. След като разпънах дивана, за да й е по-удобно, я покривам с шал, а самата аз сядам до прозореца, за да наблюдавам пътя през малка цепнатина между завесите.
Нещо странно ме тревожи отвътре. Сякаш в пространството около мен, в самия въздух нещо се е променило. И неволно надничам в дърветата, минаващи покрай нас, търсейки улики, какво ме алармира. И тогава изведнъж забелязвам как въздухът се вълнува и боровата гора се заменя с дъбова горичка буквално пред очите ми.
Вторият от демоните,които снощи бяха в стаята язди покрай прозореца на огромен кон, този, който е брадат и плешив. И има още демони, които се движат без много шум. И конвои. Сякаш не се е случило нищо необичайно. Но аз не съм сляпа.
Някой е изкривил по станен начин пътеките ... Скъсил е пътя, като е преместил целия кортеж.
Пространствен маг? Сред демоните?
Глава 19
Безумно се радвам, че пътят до Варден сега може би ще отнеме по-малко време, че Танрагос скоро ще тръгне по обратния път. Но това също означава, че той ще се върне в столицата, в двореца по-рано. Мисля какво ще стане с Малвейн?
Как е тя? Какво ще стане, ако Танрагос я намери жива? Ужасно е да призная, че за моята спасителка ранната смърт ще бъде спасение.
Стискам очи до бели петна, танцуващи под клепачите ми, облягам се на седалката си, мислено се връщам към момента, в който магията ми влезе в контакт с нейното проклятие. Опитвайки се да си спомня, да усетя отново... Оставаха й пет дни живот. Може би... Танрагос няма да стигне навреме. В крайна сметка той определено няма пространствени магьосници в службата си и никой няма да съкрати пътя му обратно.
Всичко е странно. Защо принц Адлар направи това? Значи бързаме за вкъщи? Или Аедан е толкова нетърпелив да види булката си възможно най-скоро? Но какво да кажем за споразумението да се срещнем във Варден след четири дни? Кралят демон също ли сега ще пристигне ли по-рано?
Колкото по-нататък пътуваме, толкова повече въпроси се появяват. И досега няма отговори. Нещо е неспокойно в сърцето ми. А Тори... всичко ли ми каза?