При спиране конвоят отново спира насред гората.
Когато возилото спира да се движи, аз леко разтърсвам по-малката си приятелка за рамото, за да я събудя, обожавайки начина, по който тя трепва сънливо. В съня ми моята скъпа Тори изглежда много млада и толкова беззащитна. Така че искам никой да не нарушава тази крехка нежност.
- Събуди се. Имаме престой- усмихвам се на възмутения й стон.
- Вече? - дръпва се, скривайки прозявка в дланта си.
Сякаш в отговор някой чука на вратата ни.
- Да И нещо се е случило, докато спиш“, докладвам припряно, за да я предупредя.„Изглежда, че сред демоните има космически магьосник. Видях как пейзажът около мен изведнъж се промени. Може би ще стигнем до границата по-рано.
- Какво?! - Тори е подскочи, като ужилена, онемяла ме гледа. - Кога? Как?
-Не знам, Тори. Току-що забелязах прехода — вдигам рамене. „Мисля, че те ще ти кажат всичко.
Сякаш в отговор на думите ми пак ни чукат. Вече доста упорито.
Бързо приглаждайки разрошената си коса, принцесата се приближава до вратата и отваря прозореца.
-Принц Адлар, съжалявам, че отне толкова време да се покажа. Аз… спах“, усмихва се очарователно тя, когато вижда кой така упорито изисква вниманието й. - Вече сте спрели?
-Да, принцесо“, дълбокият глас на демона идва до мен и настръхвам. - Имам новини за Вас. Бихте ли ми дали няколко минути да поговорим?
- Да, разбира се. Изчакайте да се пооправя — никога досега не съм забелязвала толкова вяли интонации в гласа на годеницата.И по някаква причина това ме кара да се чувствам неудобно.
Тя затваря прозореца, откъсвайки ни от внимателния поглед на принц Адлар.
„Помогни ми, моля, докато камериерките ги няма“, моли тя, оправяйки роклята си. „Чудя се къде са? н Е, на Хафи, позволих й да не си показва носа от фургона без нужда. Но къде е Одат? А принцът все още... изобщо не ми даде време да се приведа в ред. Роклята ми е смачкана.
-Обърни се с гръб“, тръгвам към нея и щом Тори се обръща, бързо започвам да разплитам разрошената огнена плитка. - Вземи пелерина, никой нищо няма да види. Принцът не е крал. Не е нужно да се омъжваш за него, така че не се притеснявай.
-Да не за него“, повтаря приятелката ми по странен начин след мен и след всички притеснения и съмнения, по някаква причина усещам в гласа й... несигурност?
-Тори, няма да флиртуваш с брата на младоженеца, нали?“ — питам предпазливо и внимателно сплитам косата й назад. „Мъжете не харесват това.
— Не исках да флиртувам с него. Само..мъничкооо, - чувам в отговор възмутено изсумтяване. „Просто понякога ме гледа толкова странно, сякаш търси нещо, а след това се мръщи от недоволство. Просто искам да направя добро впечатление. Никога не знаеш какво е казано на този Адлар за мен. После ще каже на брат си, а не искам това
Тя вдига коженото си наметало от седалката и щом закопчавам косата й с панделка, тя се намята и посяга към вратата.
След като отключи ключалката, я натиска, отваряйки я широко и Адлар вече чака отвън. След като погледна внимателно принцесата, той учтиво протяга ръка, за да й помогне да слезе. Но щом Тори е на земята, черните очи на демона изведнъж безпогрешно ме откриват и за кратък безумен миг ми се струва, че устните ми са докоснати от... неговия мрак. И сърцето в гърдите ми странно се свива, прескача, а пръстите треперят от желание да докосна устните си. .. да ги покрия и скрия, не иначе.
-Ваше височество, умолявам ви, простете ми“, задъханият и треперещ глас на Одат ме връща към реалността. - Хефи се разболя, заради нея се забавих.
-Съжалявам“, кимва великодушно Тори, въпреки че виждам как ръката й тревожно стиска лакътя на демона. - Сега съм заета.
Какво става с Хефи? На сутринта беше бледа, но изглежда не беше никак болна. Може би Танрагос е ударил момичето с нещо. Тя е човек, няма да се оправи бързо.
-Ваше височество“ изтръгва се внезапно от мен и не само моята приятелка, но и нейният спътник се обръщат.
-Да, Мар? Тори повдига изненадано вежди.
— Имате ли нещо против да посетя прислужницата ви? Може би мога да помогна с нещо - казвам с дрезгав шепот, вече съжалявайки, че изобщо повиших тон. Трябваше да отида тихо и незабелязано. Но след оплакванията на Тори, не искам да я тревожи отново, като тръгна без предупреждение.
-Твоята вещица лечител ли е?“ Адлар пита с интерес.
-Не“, отговаря Тори твърде бързо и веднага осъзнава грешката си. - Освен билкар. Малко. Доколкото знам“ и вече величествено ми кимна: „Не, Мар, нямам нищо против. Можете дори да останете с нея до вечерта, ако е необходимо. Болна прислужница не е добре. Одат, ще дойдеш с мен. Ще ми четеш.