„А… кой беше онзи Дейр Мартан…с когото нахраниха мравуняка?“ Опитвам се да отклоня мислите на демона от в друга посока.
„А, Калваг беше този, който изпрати атентатор самоубиец, за да се опита да шпионира какво правите в гората с нашия пазач. А Мартан наистина не обича допълнителни свидетели“, информира ме Бран с усмивка.
-Аз… аз не съм направила нищо с него!“- Издавам неволен писък.
Дори се обръщам, за да погледна демона, който ме придружава. Той не може да говори сериозно за това. Или може би?
- Разбира се, че не си. Мартан не е глупак да те пожелае. Въпреки че си малко любопитно същество, разбира се,- брадатият мъж окончателно ме извади от равновесие. И после намига лукаво. - Но аз бих се прежалил... Но също така не съм глупав.
Глава 22
През останалата част от пътя до паркинга продължих да се опитвам да разбера какво иска да каже този демон с неговото „не съм глупак“. Не намекна нищо, нали?
През годините в брака си твърде много свикнах с факта, че и най-малкото внимание към мен може да се превърне в най-малко в изранени плеши и гръб за мен и дори екзекуция и за невинен обожател. И сега неволно търся скрити подтекстове в чутото. Чудя се дали Бран намекваше, че не иска да си навлече гнева на някого, като преследва нещо, което не бива.
Но това не може да бъде така. Никой тук освен Тори не знае коя съм или дори как наистина изглеждам. Най-вероятно демонът имаше предвид само това, че дори любопитството му не ме прави по-привлекателна за него. И това е ... много, много добре, макар и необичайно. Мога само да се надявам, че не греша и не се заблуждавам в името на комфорта.
Освен това имам и по-сериозни причини за безпокойство. Защо Калваг изпрати шпионин след мен? Знае ли, че аз бях тази, която попречи на краля да се забавлява с Хефи през нощта? Ами ако познае?
Успокоих се от факта, че принц Адлар не ме е предал, и се отпуснах твърде много и забравих, че те просто могат да се сетят за мен,че аз съм спасила прислужницата. В крайна сметка, ако се замислят... кой друг би могъл да направи това?Тогава Калваг беше на стъпалата с хората си, което означава, че виновникът определено не можеше да избяга през долният етаж. От това следва изводът, че този някой се е скрил в нечия стая.
Никой от гвардейците не би прикрил такова действие пред Танрагос. Не е трудно, да се досетят,че само жена така би се застъпила за момичето и дори по такъв не-мъжки начин. Появява се само още едно заключение - един от демоните е скрил беглеца и само е хвърлен негов ботуш.
Тори беше в стаята. Слугите, работещи в таверната, могат да бъдат пренебрегнати. Малко хора биха го направили. Така се оказва, че най-вероятните заподозрени сме аз и Одат. И тя трябва да е била долу и вечеряла, когато Калваг е напуснал общата стая. Само аз оставам. И тогава принцът заповяда да се грижат не само за принцесата, но и за нейните прислужници. И специално за вещицата Мар.
И Мартан победи шпионина, който беше изпратен за мен.
Калваг ще разбере всичко.
И Танрагос също.
И аз също приключих.
Краката ми срастват в земята и аз, хващайки ствола на едно дърво, гледам с ужас фургоните, които се виждат отпред, опитвайки се да разбера какво да правя сега, как да се държа, какво ме чака? Бягането изглежда най-очевидно и разумно на пръв поглед. Но дали ще успея? И няма ли да влоша всичко и така да се разкрия? Божичко, защо го направих?
Бран, който върви напред, върви известно време, след което също спира и се обръща към мен, повдигайки въпросително вежди.
— Е, от какво се страхуваш пак? - пробаси изненадано.
-Всички ли усещате, когато някой се страхува? - Това не е най-навременният въпрос,който може да ме вълнува,но кой знае защо-го зададох.
- Ние чуваме. И кое е толкова трудното? - усмихва се криво брадатият, връщайки се към мен.
За всеки случай се оттеглям зад едно дърво, въпреки че разбирам, че то няма да ме спаси, ако изведнъж се случи нещо.
-Сега много се страхуваш. Но мисля, че не от мен “, съобщава той, вдишвайки шумно въздуха. „Не те уплаших и ти вървеше спокойно. И така, ти размисли за нещо нещо по пътя и то за много страшно.
Той спира на няколко крачки от мен, отново скръстил ръце на гърдите си. И отново намига. Аз… не знам как да реагирам на това. Какво има предвид?
- Добре ли си?- накланя главата си настрани с очакване.
- Какво означава този въпрос? -Уточнявам внимателно.
- Защо пак трепериш? Говори, хайде!
- За какво?
-Колко си странна жено? демонът чак подсвирна раздразнено.