- И какво става тук? - внезапно се чува друг глас отзад, който ме кара да извикам тихо, хващайки сърцето си. В ноздрите ми удря наситена миризма на мента и мащерка, която отново като по чудо не изпуснах и това леко ме опомни.
Този проклет Мартан. Как е пристигна тук толкова незабелязан?
- Да, малката вещица се страхува от нещо, за да отиде до фургона. Опитвам се да разбера какво“, обяснява Бран на приятеля си, сякаш нищо не се е случило.
— И от какво се страхуваш, лейди Мар? -Червенокосият демон също обръща глава към мен с видим интерес в очите.
Това ли искат от мен? Защо са им нужни тези въпроси?
— Какво стана с онзи… шпионин?- Избягвам отговора.
-Не мисля, че искате да знаете“, вдига рамене Мартан.
Но вече предполагам . От тази мисъл ми премаля.
"Но... но... защо?"- Хлипам, усещайки горчива буца в гърлото си.
-Защото той нямаше мозъка да си тръгне, докато му дадох такъв шанс“, казва студено демонът.
-Той… следваше заповеди“, прошепвам загубено.
Да осъзная, че просто си тръгнах, когато някой... Не, не мога да мисля за това. става ми лошо.
- Да!Да те проследи и ако има възможност да удушиш вещицата в гората, докато никой не гледа - цинична усмивка се появява на устните на Мартан.
- Какво? Защо? -В момента имам чувството, че ще падна.“ - За какво?
-Хвърляш добре ботуши“, отпечатва Мартан с равен тон.
-Богиньо на светлината“, издишвам, изтощено се облягам на дървото, за което се държах досега. От гърдите ми се изтръгва конвулсивно ридание. Това е всичко. И все още се чудех. „Кралят вече знае, нали? Той ще ме убие. Моля те... Пуснете ме. Нека напусна конвоя. Не съм направила нищо лошо на никого.
— Не — твърдо ме прекъсва Мартан. „Нашият… принц желае да продължите с принцесата към Раграст. И не се страхувайте от отмъщението на крал Танрагос. Ние се грижим за Вас. Освен това вечерта кортежът вече ще бъде във Варден и той ще трябва да се връща.
Фактът, че Варден беше само на половин ден път, щеше да е облекчение за мен, ако не беше толкова обезпокоително останалото, което демонът каза.
Познавам Танрагос твърде добре, за да знам,че ще прости някому такава обида,според него.. И бившият ми съпруг смята нощната случка точно за такава.
Но не по-малко страшен е фактът, че сега ще трябва да отида в Ragrast, независимо от желанието ми. И би било хубаво просто да отида там - така или иначе нямаше да оставя Тори. Но какво ще се случи след това? Ще ме оставят ли да си тръгна, когато реша да си ида и от там?
Обаче... и на мен никой не може да ми забрани. Ще намеря начин, ако трябва. Междувременно сега не трябва да проявявам неподчинение и показвам истинското си отношение към текущата ситуация.
-Страхувах се от това“, признавам тихо. Вече няма смисъл да се крия и това е отличен повод да покажа на демоните въображаемото си смирение. - Разбрах, че Калваг лесно може да разбере кой е бил там в коридора през нощта и затова сега се страхувам да отида там до спрялата група.
-Не се притеснявай, малка вещице. Няма да позволим да пострадате“, заявява Бран с широка усмивка.
-Много съм ви благодарна за вашата защита“, кимам с абсолютна искреност. Е, нека да е по поръчка, но те ми спасиха живота. - Може ли да продължим сега? Пострадалото момиче ме чака.
Вместо да отговори, брадатият мъж се отдръпва от пътя, като ме подканва с жест да продължа. И аз мълчаливо приемам тази покана, мислейки сега откъде да взема вряла вода за лечебна отвара.
Глава 23
Не трябваше да търся нищо. Придружителите ми, дори и без молби от моя страна, веднага ме заведоха до огъня, на който умело готвеше друг брадатко Ройн, който отговаря за осигуряването и прехраната на близките си. И той, като изслуша Бран, какво се иска от него, веднага ми даде малка тенджера с капак, в която наля малко вряла вода от голяма обикновена.
Плахо благодарих, поех бульона.
Демоните, слугите и конвоите, които се суетяха наоколо, ни гледаха с любопитство. Усетих и забелязах внимателни и случайни погледи върху себе си.По някое време дори видях Калваг да ме наблюдава отстрани. Но Мартан и Бран се извисяваха зад мен и никой не ме докосна или запита нещо. И Ройн също помогна първо да налея готовия бульон в чиста колба, а след това, поразявайки дълбините на душата ми с внезапната си грижа, той пъхна в ръцете ми голяма чаша с обилна месна яхния, заявявайки, че няма нищо по- лошо за магьосницата да живее на суха храна, криейки се от всички във фургоните, когато може да дойде до огъня и да се храни нормално.
Ако това се беше случило вчера, щях да умра от страх само при мисълта, че ме наблюдават достатъчно внимателно, за да забележат дали ям или не. А сега... или просто ми писна да се страхувам след всичко, или странното отношение на демоните към мен започнах да го възприемам като почти познато и не толкова страшно. По каквато и причина да се ангажират да ме покровителстват, сега е в моя полза. И тогава ... "по-късно" и ще се тревожа за тези неща по-късно. Сега все още не мога да променя нищо.