Най-вероятно по-просторните и спретнати стаи за гости са били дадени на Адлар като по-значим човек. Но тези поне имаха някаква вентилация и не се усеща прословутата влага. Вярно, не бих рискувала да пипам завесите. Едва ли са успели да изтръскат праха от тях.
Тори се обръща към мен, изглеждайки изключително възмутена.
- Къде отиваш? В общия дом на прислужниците? Да си пред всички?
- Все още не знам.
Честно да си кажа, все още не съм решила дали да кажа на Тори за интереса на принц Адлар към мен. От една страна, не искам тя да се връща към идеята си да ме свърже с него, а от друга, не е добре да мамя единствения близък човек, дори и в толкова важен въпрос. Да не казваш е едно, но е съвсем друго да излъжа.
„Мина, това е… неразумно“, тя стиска устни, очевидно едва сдържайки съвсем различна дума. „Там ще бъдеш в опасност.
„И тук“, все още се осмелявам да кажа истината.
- Защо е това?
Въздишайки, започвам да говоря. Накратко, без да навлизам в подробности.
-Снощи… аз бях този, който разсея баща ти, позволявайки на Хафи да избяга. Но самата аз нямах време да избягам, защото Калваг просто се изкачваше по стълбите с хората си. И трябваше да скоча в първата попаднала се стая. Оказа се, че на принц Адлар. Той не ме предаде и ми позволи временно да се скрия при него. Но днес... Калваг разбра, че съм аз, което означава, че кралят знае за това. И той може да дойде при вас всеки момент. Ето защо не мога да остана тук.
Докато говорех, лицето на Тори стана някак си удължено. И то не само от изненада.
-Защо не ми каза?- тя се намръщи, обидена.
-Не исках да ти дам причина да вярваш, че аз… че той… че планът ти да ми осигуриш защитник в негово лице е осъществим“, избухнах накрая, чувствайки се изключително неудобно. „Той просто ме скри, за да ме разпитва за теб в същото време, и намекна, че иска да получава информация от мен в бъдеще… И постави демоните си да ме пазят днес.“
- Какво?! Цял ден демони ли те пазят? И ти мълча за всичко това?!
Тя възкликва с такъв упрек, че просто не издържах.
- А ти? Всичко ли ми говориш? Какво ще кажеш за вашия брачен договор? Защо принц Адлар ме попита дали си запозната с неговите условия и дали сте се съгласила доброволно?
— Той… попита ли те за това? - незабавно губи бойната си настройка приятелката ми.
- Да
- А ти?
- Казах, че си се съгласила на брака доброволно, но не знам нищо за договора. Истината всъщност. Между другото, той чувства лъжата, така че да знаете.
И двете млъкваме, гледайки се изпитателно. Тори призна правотата ми, за моя изненада. Свежда очи. Изгубена и тъжна.
Със свито сърце се втурвам към нея, за да я прегърна.
-Скъпа, кажи ми какво не е наред с този брак? Наистина ли беше доброволец или баща ти те принуди?
- Не, аз... се съгласих. И всичко е така с брака, вероятно ... Само ... Не знам за кого ще се омъжа - информира ме Тори с безразличен тон.
- Като този? Издишвам шокирано, отдръпвам се и я поглеждам в лицето.
- В брачния договор основното условие е Аедан да може да ме вземе за своя съпруга само ако дарът му ме приеме. Иначе просто няма да мога да му родя наследник“, вдига рамене тя. - Този годеж е нужен, за да се разбере дали му подхождам за жена, или...
Тори спира, прехапвайки устни.
- Или? Разтърсвам я за раменете.
„Или аз подхождам на брат му. Не знам защо е така и защо решиха, че определено ще подхождам на един от тях. Бащата ще се задоволи само с варианта с Аедан. Затова той толкова ревностно очаква, че ще го вържа за себе си с кръвен ритуал. Разбира, че няма да може да изкрънка други условия на договора. Аз ... принципно бих била доволна и от двата варианта. Във всеки случай няма да се върна в Аделхей при баща си.
Зашеметена от това разкритие, отпуснах раменете й объркано и отстъпих назад. Без да гледам, сядам на ръба на стола. И така... оказва се, че Адлар все още може да е годеникът на Тори? Това е… не се побира в главата ми.
— Значи Адлар е наредил да те пазят? — пита тя замислено.
- Да Като твоето приблизижено лице, - кимам загубено. От дълбините на душата ми се надига спешна нужда да си тръгна и да бъда оставена на мира. Да помисля. „Трябва да тръгвам, Тори. Не мога да се бавя тук. Но не се притеснявай, ще намеря сигурно място за себе си.
С тези думи ставам и без да поглеждам приятелката си, напускам нейните покои, които всеки момент могат да се превърнат в смъртоносен капан за мен. И се чувствам много странно. Аз... не харесвам факта, че Тори може да стане съпруга на Адлар. Въпреки че би трябвало да е същото.