-Моите демони пазят тази, която годеницата на брат ми смята за най-близкия си човек. По моя заповед — отговаря принцът със зъбата усмивка, заобикаляйки аделхейците, които искат моята кръв, и застава между тях и нас. Хвърли твърд поглед на всички.
-Но тя наруши волята ми“, възмущава се Танрагос, без да желае да се предаде. Не беше свикнал да му се отказва жаждата за нечия болка и кръв.
- Наистина ли? И какво е нейното престъпление? „Адлар ме намира с очите си.
Но вместо да се уплаша от танцуващия в тях мрак, внезапно усещам ме напуска завинаги страха от мъченията, който беше оковал душата ми толкова дълго. И отнякъде идва съзнанието, че няма да ме дадат на него.
-Тя ме обиди,мен своят монарх“, клати глава Танрагос. И трябва да бъде наказана за това.
-Не мислех, че могат така лесно да Ви обидят! , гласът на Адлар е с ясна подигравка.- Но трябва да Ви разочаровам. Нямате право да я наказвате. Вещицата Мерен е поданица на Раграста. И под моя лична защита.
Отговорът му е толкова неочакван, че едва сдържам изненаданата си въздишка. Защо казва така? Това е просто нереално. Може ли да взема такива решения?
Въпреки това не съм единствената изненадана.
— Това не може да бъде!- изсъска Танрагос.
-В лъжа ли ме обвинявате? - от леда в гласа на Адлар кръвта във вените ми замръзва.- Мар, ела при мен.
За какво? Аз не искам! Не искам и крачка да отида близо до този, който ме измъчваше две години. Но… не мога да не се подчиня, след всичко, което демонският принц направи за мен.
Остава само да се надявам, че не съм сбъркала, утешавайки се с наивни надежди, и че той наистина няма да ме предаде. Дали Адлар щеше да положи толкова много усилия, за да допусне сега такъв резултат?
Отдръпвайки се от Хефи и навеждайки глава, отивам при него на люлеейки се крака. Мартан ми прави път. Всички останали гледат. Внимателно. Очакващо.
Спирам до принца, опитвайки се да застана така, че да е между мен и Танрагос. Опитвайки се да не се треса като опашка на заек.
-Покажи ми лявата си предмишница“, чувам нова заповед. Още по-неочаквано.
Без да разбирам защо,се опитвам да навивия леко ръкава на роклята си.. Или може би пръстите ми треперят твърде много.
-По-високо“, командва Адлар, наблюдавайки усилията ми.
Добре, че боядисах кожата и на рамената си. И няма да се издам.
-Стига“, заповяда принцът, когато издърпах ръкава си почти до лакътя.
И тогава забравям за всичко. Защото върху тъмната ми кожа започва да се появява отчетлива шарка. Черните линии са вплетени в сложен модел, в който ясно разпознавам руните на древния демоничен език, но, за съжаление, не мога да ги разчета.
Лицето на бившия ми съпруг се изпъва от изненада, а сега безсилен гняв пръска от очите му. Той знае ли какво означава това?
— Както виждате, тази жена има моя печат. Само аз имам право да я наказвам и помилвам“, казва със задоволство Адлар. „Мар, извини се на негово величество, че хвърли ботуша ми по него.
Той сериозно ли?
-Моля за извинение, Ваше Величество“, издишвам дрезгаво, без да си позволявам дори да мисля и не се страхувам, а се радвам, че гласът ми се промени чак от страх. И неочаквано за себе си добавям: - Няма да се повтори.
И изобщо не съм виновна, че прозвуча почти... с подигравка. Демоните определено ми влияят зле.
-Що се отнася до мен, конфликтът приключи“, усмихва се доволно Адлар, без да обръща внимание на факта, че Танрагос вече е станал почти лилав. - За това трябва да си тръгна. Преди вечеря просто отчаяно трябва да свърша още неотложни дела. Мартан, Бран останете на поста си. Да вървим Мар.
И като ме хваща за същата ръка, на която не съм имала време да оправя ръкава, той просто ме повлича със себе си.
Усещам се чак когато вратата на покоите му се хлопва зад нас. Принцът ме освобождава, като заключва с ключ точно тази врата, а след това прокарва ръката си по нея, от която се разпръскват потоци мрак.. Отрязва всичките ми пътища за бягство. И тогава той се обръща към мен.
Просто се взираме един в друг за няколко секунди. аз съм притеснена, а в него се появява известен изследователски интерес.
- Какво е това? — осмелявам се да попитам, сочейки ръката си.
- Чу го. Моят печат — казва Адлар, навеждайки глава на една страна.
- И какво означава? подозрителна съм.
-Нищо опасно за теб“, засмя се демонът. — Накратко, точно това, което казах на Танрагос. Ти си под моя защита.
- А ако не е накратко?- Не мога да се отърва от чувството, че не говори много. И е уклончив, да. Но защо? В какво се забърках и не разбрах как?
- И това е твърде дълго за разказване, зайо - Адлар, ухилен хищно, прави крачка към мен. -Имах други планове за вечерта. Днес ще използвам всички средства да те убедя да махнеш тази гадост от лицето си.