Глава 28
- Убеждаване или принуда? „-Може би по-късно ще съжалявам, че се държах с този човек толкова безразсъдно и свободно. Позволих си да кажа това, което мисля, и да задавам въпроси, които може да не му харесат.
Но сега все още е живо в мен онова странно, непознато за мен и наивно глупаво чувство, че съм в безопасност, защото той е с мен.
Може би демонът по някакъв начин ми влияе? Кара ме да вярвам, че няма за какво да се страхувам от него?
Но просто не мога да си представя защо би го направил. Аз съм му само слуга. Нека да съм неразбираема и с това да будя любопитството му, нека да съм полезна като евентуален информатор... но все пак съм никоя, всъщност. Може да се предположи, че въпросът е в дарбата ми, но още не се е възвърнала. Защо е всичко това? Какво иска от мен?
-Защо със сила? — пита натрапчиво Адлар.
Идва още по-близо. Бавно. Промъква се дебнещ хищник.. Ето как се приближава този, който не иска да изплаши плячката си. И ми трябват много усилия, за да не се отдръпна и опитам да избягам.
Бягащата плячка е по-интересна за улавяне, нали? И вече съм предизвикала твърде голям интерес от негова страна.
-Мисля, че имам убедителни аргументи“, завършва мисълта си принцът, приближавайки се съвсем близо и надвисва над мен..
И сега желанието ми да стоя неподвижно изглежда глупаво. Какво се опитвам да докажа? Трябва да бягам от него и от тази миризма. От топлината на голямото силно тяло, контактът с което по някаква причина си спомням твърде остро. От този мрак в черните като нощ-очи. Мрак, всеки момент готов да избухне.
- Защо Ви трябвам? Преглъщайки нервно, питам с тих, дрезгав шепот. -И защо този печат?
-Толкова много въпроси“, пробожда ме Адлар с мрачен поглед. „Аз също имам въпроси към вас. Предлагам честна размяна. Аз ще отговоря на Вашите и Вие ще отговорите на моите.
Той не ме докосва. Така че защо се чувствам различна? Или съм напълно луда?
-Не мога“, изтърсвам, преди да успея да измисля по-разумен отговор. „Искам да кажа… има неща, за които не мога да говоря. И няма да го направя. съжалявам
- Кой би се съмнявал в това. Но тогава се оказва несправедливо, не мислите ли? Аз ще Ви дам отговори, а Вие нищо.
Само ако можех. Той направи толкова много добро за мен през тези два дни, колкото никой човек не е правил за мен през целия ми живот. Но наистина трябва да знам какво означава всичко това? В какво бях въвлечена с този знак? Той ме плаши твърде много. Всяка стигма е лишаване от свобода. И ако е поставено от тъмен, тогава още повече. Трябва да разбера с какви нови проблеми ме сблъска съдбата.
Какво искате в замяна на отговорите? Решавам се на опасна сделка.
- Хм. Това е съвсем друг разговор, зайо - усмихва се доволно демонът. - Слушай тогава. Очакват ме долу на гала вечеря, така че ще трябва да те оставя тук сама за известно време. Докато ме няма, ще се окъпеш в горещата вана, която те чака зад паравана, и ще хапнеш това, което ти поръчах да донесат. И тогава ме чакай.
- В леглото?!- Пламвам от възмущение, силно подправено със страх. И така, какво си мислеше? Да се измия и нахраня, за да му е по-приятно да се забавлява?
- Е, ако искаш, тогава можеш и в леглото? - неочаквано за мен принцът се усмихва широко. - Така си и мислех, че не си безразлична към нашата съвместна вечер.
-Какво?.. Не!.. Не съм…“ – клатя трескаво глава, вече пламнала от срам. Съвсем ме обърка. - Не разбирам.
-Зайо, всичко е просто“, обяснява Адлар търпеливо, като на малко дете. - Излизам. Вие отивате да се изкъпете. Можете дори да затворите вратата с ключ за Ваше спокойствие. След това вечеряте. И ме чакате.
- Как да чакам? - Чувствайки се вече напълно глупава, уточнявам с този много странен човек.
-Както искаш“, засмя се саркастично той. - Най-важното, отвори ми вратата по-късно.
Тоест несъблечена? може даже да не е в леглото? Не за... полов акт? Просто да го изчакам?
-А когато дойда, тогава ще говорим за твоите въпроси.“, обобщава принцът, внезапно докосвайки носа ми с пръст. — Ще запечатам вратата, така че никой да не се доближава до Вас.
И ме оставя. Той наистина затваря вратат отвън, оставяйки ме сама в стаята си. Отново.
Не вярвайки какво се случва, просто стоя там няколко минути, взирайки там,където беше допреди минути. В ключалката наистина има ключ. Наистина мога да се затворя отвътре. В стаята на принца.
Като насън се качвам и въртя същия този ключ в ключалката.