И тогава се обръщам и отивам до паравана, за да се уверя, че зад него наистина има вана, пълна с гореща вода. Не знам защо го има,тук?В стаята му снощи в механата се беше измил измит без да има нужда от него.Сега параванът за мен ли е?
Негово демонично височество отново напълно разби всичките ми представи за това какво може да бъде и какво не може да бъде. Това, което поиска... Дори не знам как да го приема. Може би обонянието на принца е твърде чувствително и той се дразни от миризмата на неизмито от пътя тяло? Или след това възнамерява да ме хвърли в леглото, за да ме вземе. Сега го е гнус да го направи с мръсна и потна жена.
Или може би ... това е просто загриженост за мен?
За прислужницата.
От Господарят.
Не. Не може да съм толкова наивна.
Но тогава просто не го разбирам. Какво иска от мен?
Адлар обаче посочи и условията, при които ще отговори на въпросите ми. Просто трябва да се изкъпя и да ям.
Само като си помисля, че вече мога да се потопя в гореща вода и да отмия усещането за мръсотия след пътя, просто не мога да не изпъшкам в очакване. Тази огромна вана буквално ми привлича погледа, обещавайки удоволствие и такова блажено усещане за чистота. И сапун има на табуретка наблизо ...
Не мога да се откажа. Просто не мога.
Ами ако дойде по- рано? Може би по някакъв начин ще успее да отвори вратата отвън ... И да ме намери тук гола.
Поглеждайки назад към вратата, прехапвам устни. Разбирам, че това са глупости, но сърцето ми все още се свива в гърдите ми. От страх и някакво странно вълнение.
За да се успокоя и да създам поне вид на допълнителна преграда за демона, довличам масивен стол до вратата и го подпирам с него месинговата дръжка. Сега няма начин да отвори безшумно и поне ще имам време да скоча от водата зад преградата и да метна нещо върху себе си. Дано успея.
Едва след прилагането на тези така наречени мерки за сигурност най-накрая се скрих зад ширма. Изваждам дрехи за смяна от раницата си и ги оставям на една пейка до банята, за да са близо и в готовност.Няколко секунди си играя с флакона с боя за кожа, обмислям дали да подновя маскировката си и го пъхам обратно. Няма допълнително време и миризмата ще се окаже много специфична и може да подтикне демона към допълнителни предположения. Засега цветът се държи добре, след това ще се боядисам пак.
Издишвайки, започвам да се събличам, като се опитвам да не обръщам внимание на това как пръстите ми треперят от вълнение. Той няма да дойде. Някак си знам със сигурност. И пак е малко страшно.
Водата изгаря кожата ми с хиляди горещи игли. Дори не предполагах, че ми е толкова студено. Със стон отмятам назад глава с прибрана на върха на главата ми коса, просто се наслаждавам на това как тялото ми се затопля, потопено в топлина и блаженство. Знам, че трябва да побързам, но няколко секунди няма да решат нищо.
Чудя се дали Адлар наистина ще отговори на въпросите ми? И нищо друго не е необходимо? Въпреки че определено се изисква нещо. Или, както той твърди, убеждаване. Но аргументите са различни.
Тази превръзка му е трън в очите. Любопитството е страшен звяр. Колкото повече се съпротивлявам, толкова по-интересно му става.
От друга страна... добре, какво ще стане, ако му покажа лицето си? Сега е мургаво и напълно различно от всички описания на външния вид на кралица Аминариел, които е могъл да чуе. Ще скрия ушите си под шал. Принцът едва ли ще ме принуди да ходя без превръзка, така че никой друг няма да ме види отново без нея. И той може би най-накрая ще загуби интерес към мен. И скоро вече няма да има нужда да ме защитава.
За размисъл къпането минава бързо. И скоро, със съжаление, ставам от водата, веднага се увивам в голяма кърпа, взета от същата пейка.
Набързо се изсушавам, като в същото време се оглеждам, за да се уверя, че кожата ми е достатъчно тъмна. Също толкова бързо започвам да дърпам дрехи върху влажното си тяло. Абсолютно същите като тези, която взех преди. Оправям косата си и връзвам шал на главата си. И тогава ръката ми замръзва върху превръзката.
Да я слагам или не?
Глава 29
Докато принцът се върнe, аз вече имах време да вечерям и да стоя на прозореца, наблюдавайки зад тежката завеса суматохата в осветения от факли двор. И да се грея на кресло до камината. И няколко пъти обиколих цялата стая в кръг, за да се върна отново на стола. И през цялото това време погледът ми от време на време се връщаше към превръзката.
Не съм я слагала. Но я оставих на масата, за да ми е под ръка. И все още не мога да реша напълно дали да си покажа лицето, или да го скрия. Без това парче омагьосана тъкан, сега се чувствам като гола.