Усещам предизвикателството.
Подкопаване и провокация също.
И няма никаква принуда. Все едно... ако сега се изправя и твърдо откажа, той просто ще ме пусне. Може би ще се опита да побъбри, може би ще се пошегува по някакъв начин със страхливият заек, но ще ме освободи от ръцете си.
Това наистина е просто целувка по бузата.
Прехапвайки устни, се намръщвам на мъжа, който дори наведе глава, за да се почувствам по-удобно. Е, защо прави това? Не ми е ясно.
Но знам защо на мен ми трябва.Много ми е необходимо. И тъй като реших да се приближа, тъй като всичко беше отишло толкова далеч, колкото дори се страхувах да предположа... твърде късно е за отстъпление.
Събирам повече въздух в гърдите си, рязко се насочвам към демона и бързо притискам устни към бузата му.
И също толкова бързо отдалечавам главата си, без да си давам време да анализирам чувствата си. Вярно, устните ми сега горят. Но го направих.
-Хм, мисля, че втория път ще се справиш още по-добре“, Адлар цъка замислено с език. - Да проверим.
И обръща другата буза.
Окуражена от факта, че досега всичко е минало толкова добре и не е страшно, почти без колебание достигам с устни до лицето му.
Но в момента, когато почти ги докосвам по леко настръхналата буза, демонът внезапно извърта малко глава и целувката ми пада върху устните му. И някак веднага ръката му е на тила ми, не ми позволява да се отдръпна.
-Шшт, няма да те нараня, малката. Просто целувай. Обещавам - прошепва той, гледайки ме в широко отворените от страх очи, улавяйки учестеното ми дишане с устните си. -Такъв смел малък заек. Възхитена съм, малката. Нека ти покажа, че няма от какво да се страхуваш. Не мисли. не помни,а просто усещай.
И преди да успея да се удавя в нова паник атака, той нежно допира устните си в моите. Опитвайки ги,изследвайки ги.
И е толкова различно от всичко, което съм преживяла, че просто се губя, зашеметена, замръзнала и слушам чувствата си. Обръщам се към онова странно трептене, което изниква в стомаха ми, към защитната прегръдка на мрака, който ме заобикаля, давайки ми такова необичайно чувство за сигурност. И предпазливата нежна милувка на мъжките устни.
-Вкусно зайче“, прошепва демонът, откъсвайки се от устата ми. И изведнъж ме целува по върха на носа. -Виждаш ли, вторият път се оказа очевидно по-добре. И никак не е страшно, нали?
И всичко, което мога да направя, е да примигвам от шок, без да вярвам какво се случи току-що. Целунах мъж и той ме целуна. И нямах нищо против. Дори…беше хубаво?
-Това не е целувка по бузата“, по някаква причина издавам напълно очевиден факт.
- Значи целувка по бузата, зададох въпрос само за коляното,не е ли така и намига лукаво. „Ти се отказа от нея.
-Ти… ти… толкова нечестен“, издишвам аз, дори забравяйки, че все още съм в ръцете му.
- Така ли? Адлар повдига изненадано вежди. — А защо, мога ли да попитам?
И какъв е неговият отговор? Да го обвинявам, че ме е увил около пръста си? Че не е уточнил каква целувка има предвид, иначе нямаше да се съглася? Така че в крайна сметка аз самата не се сетих да изясня нищо, наивно предполагайки, че говорим за същата цена, както преди. Забравих, че имам работа с демон. Толкова внимателен с мен,но все пак коварен и хитър.
- Какво искаш от мен? Гледайки в тъмните очи,- решавам да задам нов въпрос. И замръзвам в очакване. Трябва да знам отговора, но мога ли да го платя?
Адлар мълчи за няколко секунди, като в отговор ме оглеждаше изпитателно.
-Ще ти отговоря на този въпрос сутринта, малко зайче. След като прекараш нощта в леглото ми и позволиш на тъмнината ми да се нахрани с твоята светлина.
Издишвайки уплашено, едва се справям с желанието да се изтръгна от ръцете му, да се опитам да избягам от нежната, но въпреки това стоманена хватка.
Това е само цената му за моя въпрос. Мога да откажа. Имам избор. И ще откажа. Да! Тази цена не е за мен. И дори няма да уточнявам, за да не се натъквам на нови „заявки“, които не могат да бъдат платени.
-Пак се страхуваш“, идва Адлар при мен. Прокарва нос по слепоочието ми, където тупти тънка вена. -Какви объркани мисли имаш отново. Но имах предвид само общ сън. Ти и аз вече спахме така снощи. И дори не те изядох.
„Ама ти ми постави печат“, издавам обвинително, изчервявам се и неволно започвам да се съмнявам.
- Лошо ли е за теб? Точно вчера, при голият ми вид, ти почти загуби съзнание от страх. А сега ето, че седиш в скута ми и спориш с мен за дреболии, след като самата ти ме целуна. Представи си колко смела ще бъдеш утре. Ммм, вече го чакам с нетърпение.
Най-удивителното е, че изведнъж започвам ясно да разбирам, че той не е планирал да ме пусне никъде днес. Още от самото начало е решил да ме остави при себе си за през нощта. И той можеше да направи същото като вчера в механата. Просто да заповяда. В крайна сметка можеше да прави каквото си поиска. Но вместо това той започна цялата тази игра с въпроси и молби, за да получи моето доброволно съгласие.