Но… той ме пуска. Напълно неочаквано и необяснимо за мен. С тихо ръмжене той хваща долната ми устна, облизва я отново и се отдръпва, оставяйки ме да се претърколя.
Първото паническо желание да скоча от леглото и да избягам, преодолявам само защото краката ми се оплитат в чаршафа. И когато, почти паднала на пода, все пак успявам да се освободя от него, ми просветва, че никой не ме гони. Наистина ме пуснаха.
Внимателно поглеждайки назад към демона, аз съм убедена само в това.
Адлар лежи на една страна и ме наблюдава с нескрит интерес и иронична усмивка.
— Пак ли бягаш, магьоснице?- повдига вежди. - Толкова ли си уплашена?
Не много... в началото. Но тогава... неволно стрелвам с очи към огромната подутина, повдигаща панталоните му. И под погледа ми изглежда, че става още по-голяма.
Преглъщайки нервно, бързо отвръщам очи. И едва устоявам на желанието да скрия горящото си лице в ръцете си. И докосвам подутите си устни...
- Да ,скъпа. Искам те, ти разбираш всичко правилно“, смее се демонът. „Това ли те плаши?“
Защо пита? В крайна сметка той знае? Това и много повече, което един мъж може да причини на слаба жена.
Вместо отговор само кимам, свеждайки очи.
— Мислиш, че ще те взема насила? — пита той измамно равномерно.
-Не знам…“ прошепвам тихо.
Наистина не знам. Действията му за пореден път напълно противоречат на всичките ми представи за мъжете. И сега започвам още повече да се замислям, че може би идеите ми... не са верни. Може би… не всички мъже са… както си мислех.
- Ще ме вземеш ли?- Смея да попитам, без да намирам друг начин да разбера всичко.
-Насилствено не“, информира ме Адлар спокойно и многозначително. Обещаващо. И тогава той избива въздуха от гърдите ми с пояснение.- Ще те взема, когато си готова за това.
„Аз… никога…“ Поклащам глава, стискайки чаршафа в юмруци. „Никога няма да бъда готова.
-Мисля, че грешиш “, тихо се засмя демонът. „-Наслаждаваше се на целувката ми, докато не се изплаши. Толкова сладко се прилепи към мен. Тялото ти иска моята обич, момиче.
-Не“, затварям очи, криейки се от проницателния му поглед, от себе си.
Не може да е истина. Не исках... но ми беше наистина добре... докато страхът не ме надви.
„Да, Зайо“, намеква Адлар. „Съвсем скоро ще ми се довериш и ще ти покажа как един мъж наистина трябва да вземе жена. Ще те галя и глезя толкова време, колкото е необходимо да започнеш да стенеш и крещиш от удоволствие. Ще те целувам навсякъде. За дълго време и с удоволствие. Ще намеря най-чувствителните ти места. И само когато започнеш да ме молиш за още, ще взема твоето сладко телце.Да моля за още? Той сериозно ли? Аз никога... никога не се е случвало. Не с мен. Бих искала да се науча поне да понасям интимност с мъж без отвращение. А удоволствието... не вярвам в това.
Само от думите му нещо странно трепва в мен.
-И ако изведнъж все още не си разбрала, това беше отговорът на въпроса ти“, съобщава Адлар с широка усмивка и става от леглото, оставяйки ме да продължа да седя и да го гледам объркано.
Въпрос? Какъв въпрос? И вече бях забравила, че питах за нещо. Събуждането се оказа твърде... притеснително и неочаквано. Как да запомня? И аз попитах...
Издишвайки от изненада, хвърлям глава към спокойно обличащият се мъж.
-Нужно ти е… това от мен?“
-И още как, Зайче“, намига демонът.
- Защо... аз? -Издишвам трескаво.
Никога няма да повярвам, че за такъв мъж е трудно да се намери грейка в леглото. Съгласна на всичко. Готова да угоди. Такава, която не трепери само при мисълта за сношение с мъж.
- Вече отговорих. Ти се хареса на моята тъмнина. И на мен... чувам в отговор.
Адлар закопчава строга черна камизолка. След това взема колан с ножница. Проверка на меча и ножовете.
-Трябва да тръгвам, магичке. Няма да те затворя. Ще оставя пазач на вратата. Можеш да седиш тук, докато аз и брат ми приключим с всички тези официални неща. Тогава ще ти донесат закуска. Ще бъдем на път след няколко часа.
С тези думи той внезапно се приближава до мен и преди да имам време да осъзная действията му, той хваща тила ми с дланта си и ме целува... отново.
-Мммм, скъпа“, усмихва се доволно и се отдръпва. - Ще се видим скоро.
И излиза. Аз все още седя замаяна, опитвайки се да осъзная факта, че този път дори нямах време да се уплаша.
Глава 34
Точно вчера, докато се къпех, забелязах кана с вода и малък леген на масата в ъгъла. Също и зад завесата. И така, след като се възстанових малко след заминаването на принца, веднага отивам там, за да се освежа от нощта, като по пътя си мисля какво да правя сега.
Предложението на Адлар да остане тук в стаята си до заминаването му изглежда невероятно примамливо. Няма да ми се налага да попадам пред очите на Танрагос и неговите бесни кучета. Не е нужно да се крия в ъглите, за да не привличам твърде много внимание към себе си. Мога просто да седя на спокойствие и тишина под охрана. Може би дори ще поискам закуска, когато реша да се обърна към тези, които ме пазят отвън.