След измиване се подсушавам с леко влажната кърпа, която намирам точно там на масата. И се улавям, че неволно подсмърчам, долавяйки миризмата на Адлар, когато той я е ползвал преди мен. Съвсем неочаквано, много приятна миризма за мен.
Разбирайки това, с досада захвърлям невинната кърпа. Ядосана на себе си. Това е грешно. Фактът, че мисля толкова много за него, за думите му, ръцете му... устните... За това, което ми обеща.
Удоволствие? Удоволствие? В леглото с него? Във властта на мъж? Сериозно?!
Вчера щях да възприема това като обещание за нови мъчения, но сега ... просто не мога да избия от главата си факта, че се чувствах добре в ръцете му. Не мога да избия от главата си колко нежен беше.
Не разбирам какво става с мен. Защо? Може би за всичко е виновен неговият печат? Може би заради него започвам да вярвам на някого, на когото не може да се вярва по никакъв начин ... мъж? Да преживееш това, което не може да се забрави, е невъзможно.
И все пак... Неволно в паметта ми изскачат думите на Хефи, че на човек може да му е сладко, ако е по негова воля. Може би тя не е единствената? Как мога да разбера за това?
Може би... някой ден... и мога да стана доброволец? Може би дори ... с принца? Ако изхождаме от факта, че именно той предизвика у мен всички тези странни мисли и вълнения. Може би дори няма да бъда отвратена и уплашена от него. В крайна сметка това трябва да е достатъчно.
И ако мога ... тогава майчинството ще стане възможно за мен. Не искам нищо повече. Без наслада или удоволствие. Просто да дам живот на детето си. Някой ден. В едно далечно приказно бъдеще, където ще мога да осигуря на моето кръвно момиче не само любов, но и безопасност. Все още бих повярвала в това.
Леко почукване ме изтръгва от мислите ми. Дръжката се завърта.
С уплашен вик веднага се втурвам презглава към голямата маса, на която от вчера вечерта лежи превръзката ми.
Вратата се отваря с тихо скърцане. Малко. Дори не виждам кой стои зад нея.
„Лейди Мар, може ли да вляза?“ До мен достига смътно познат мъжки глас. „Трябва да събера нещата на моя господар.
Изглежда, че е слугата на Адлар. Ойсин, ако не ме лъже паметта. Точно той е. И стражите, поставени на вратата от княза, не пускаха никого друг тук.
- Сега. Изчакайте, моля, -бързо слагам маската си обратно и я намествам на лицето си. И едва когато се убедя, че превръзката отново надеждно скрива половината от него , позволявам шумно. - Можете да влезете.
Вратата се отваря по-широко, пускайки млад демон. Той ме изгледа бързо, внимателно, усмихвайки се доброжелателно.
- Добро утро, г-жо Мар. Съжалявам, че нарушавам личния Ви живот, няма да се бавя дълго. Вчера господарят ми заповяда да не Ви преча, така че днес трябва да направя бързо всичко.
И започва ловко да събира малкото неща, останали от Адлар. Риза от облегалката на стола, прашна камизолка, същите панталони. Нещо магическо над тях. Изглежда ясно.
И усещам как бузите ми отново започват да греят от срам. Едва сега ми просветва как изглеждат нашите нощи заедно с Адлар отстрани. Кой ме виждат всички тези демони. Любовницата на принца. И сега думите на Бран от вчера се възприемат по съвсем различен начин.
Света богиньо, как така? Изобщо не исках това, когато избягах от съпруга си.
Отдръпвам се до прозореца, за да не се пречкам в краката на Ойсин, и се извръщам, преструвайки се, че разглеждам двора с голям интерес. Но всъщност аз просто се крия от любопитните погледи на младият демон.
И суматохата отново цари в двора на замъка. Слугите тичат. Важно се разхождат пазачите. Хищници - демони. Изглежда, че сега има повече от тях.
Конете са впрегнати в каруци и фургони. Очевидно кралят на Раграста наистина възнамерява да тръгне на път веднага след подписването на брачния договор.
-Искате ли закуска, господарке Мар?“ — пита Ойсин, след като най-накрая събра всичко в дисагите си.
„Ще бъда много благодарна“, отговарям му, оглеждайки се.
И точно в този момент някой отново чука на вратата. След секунда се отваря и в отвора се показва плешивата глава на Бран. Демонът ме гледа и се усмихва широко.
- Вещице, принцесата те търси там. Вече вдигна целият замък на ура. Отиваш ли или да кажа, че си затворена?
Изумена, дори не схващам веднага същността на предложението му. И когато схванах...