- Не казвай, че съм затворена! — крещя припряно. Страшно е да си помисля как Тори ще приеме такава новина. - На път съм. Къде е нейно височество? В покоите си ли?
- Там! Къде другаде би могла да бъде? - киска се брадатият. - Предполагам, че се приготвя, преди да слезе в залата при всички. Гони своите прислужници да побързат и спешно Ви издирва.
Чувствам толкова засрамен. Тя сега е много притеснена. Скоро ще се срещне с годеника си. Подписват брачния договор. Значи се тревожи за мен.
Грабвайки раницата и наметалото си, решително се насочвам към вратата, която Бран незабавно услужливо ми отваря.
Вярно, прекрачвайки прага, забавям малко, спомняйки си какви опасности ме очакват в коридора. Но тогава Мартан се отделя от отсрещната стена, навеждайки поздравително глава пред мен, Бран застава до мен и страхът почти се отдалечава. Те не ме дадоха да бъда разтерзана вчера, те ме спасиха от гнева на Танрагос. И днес вече не съм зависима от кралят на Аделхей„Много Ви благодаря, че ме защитихте вчера“, казвам, мачкам неловко полата си и поглеждам един след друг двата демона. „Много, много съм Ви благодарна.
„-Хайде“, смее се Бран. - Струваше си да Ви предпазим,само като гледахме колко е яростен?
И по някаква причина виждам леко смущение в гласа му. Но Мартан не казва нищо, само кима с кисела усмивка. И тогава той махва подканващо към покоите на принцесата.
С благодарна усмивка към тях се втурвам към стаята на Тори.
Не мога да си представя какво чувства тя в момента, горката. Ех, само ако всичко се нареди добре за нея. Само ако тя и Аедан да се харесат. Пожелавам на моята приятелка щастие. Тя заслужава да бъде обичана повече от всеки друг.
Вратата към квартирата на Тори се отваря сама, когато се приближаваме към нея. И оттам изскача разрошена и червена Одет. И след нея се чува гневен глас на Тори:
„И за да не чувам повече такива неща, иначе ще останеш в Аделхея, разбираш ли ме?! Ще яздиш обратно с негово величество и неговата охрана. И ще разбереш по трудния начин как е. Развърза си езика,без да я питам, бъбрива злодейка.
Веднага щом Одет ме види, тя се сбърка направо.. И очевидно не е щастлива. Тя дори отваря уста да каже нещо, но забелязва демоните зад мен, веднага пребледнява и с наведена глава се втурва.
-Ваше височество, казаха ми, че ме търсите. Съжалявам за забавянето - пристъпвам прага, гледайки в стаята. - Добре ли сте?
„О… Мар. Влизай бързо, - когато ме вижда, Тори се усмихва радостно, застанала в средата на стаята в бяла рокля на булката. И дори ако никой не забеляза облекчението в очите й, изпълнени с тревога, просто е невъзможно да не го чуе треперещият й глас.
Глава 35
-Мина, толкова ме е страх“, подсмърча Тори, свивайки бледите си, треперещи пръсти в юмруци. - Какъв е той? Може би го видя?
Тя отдавна е готова за излизане, роклята е в идеален ред, огнената коса отново е уплетена с перли. На краката й има изящни обувки. И камериерките бяха отпратени, за да не се мотаят около годеницата. пр Но всъщност само за да не ни попречи някой да си говорим открито.
-Не, не видях Краля на демоните.“ Поклащам глава. „Знам само, че Вашият кортеж вече се подготвя усилено за пътя.
- Обратният?- Тори издава истеричен смях.
Тя седи на малко столче. На самия му край, за да не мачка тоалета. И аз, застанала отзад, приглаждам огнените къдрици, полагайки ги в безупречна вълна. И тогава, поставяйки ръцете си на раменете на Тори, ги стискам насърчително, успокоявайки и споделяйки онези трохи от силата си, които успях да натрупам.Тя има нужда от повече, виждам как трепти от страх и вълнение.
— Какви глупости говориш? Той сам поиска ръката ти. Значи той има нужда от този брак. Нуждае се от теб. И дори на мен демоните не ми изглеждаха жестоки. Така че всичко ще бъде наред за теб.
Наистина искам да го повярвам. Поне за нея.
-Ако неговият дар ме приеме“, въздъхва конвулсивно приятелката, свеждайки глава. „Дори не знам какво означава това. Как може дарбата му да ме приеме или да не ме приеме? Те също са тъмни. А аз съм светла и ... дори не съм посветена. Мама каза, че ще се случи първия път, когато легна с мъж. Може би ще се окаже, че съм магически празна? Може би не съм получила нищо от майка си? Може би не съм вещица?
Светлина. Тори е слаба магиня. А аз имам много… светлина. Адлар каза, че неговата тъмнина харесва моята светлина. Може би тъмнината на Аедан трябва да хареса светлината на Тори? Но ако случаят е такъв... тогава неговото коварно демонично височество дали ми каза всичко за своя печат? Чувствам, че е далеч... далеч не всичко? Как мога да разбера останалото и трябва ли?