А самият той едва ли ще иска отново да се опозори. Вече не само на принцът на Раграста, но и на крал Аедан, с когото бившият ми съпруг копнее за военен съюз.
Няма нищо страшно. Никой няма да ме докосне.
Повтарям си това толкова силно, че страхът наистина почти изчезва. И дъхът ми се изравнява. Остава само вълнението. За Тори. За мен. И предчувствие за бъдещи промени.
Слизаме на първия етаж, минаваме през общата стая, галерията. И сега слугите пред нас отварят огромните двойни врати, водещи към великолепно украсената зала за тържества.
Когато Тори прекрачва прага, в стаята настава пълна тишина. Всички се разделиха настрани и замръзнаха в очакване, гледайки принцесата с огромно внимание.И жителите на замъка Варден. И хората на крал Танрагос. И демоните на Раграста.
Трима души стават от столовете на голяма маса в центъра. Бащата на булката и младоженеца с брат си. И те ни гледат. На Тори, която върви с достойнство и грация по получения пасаж, свеждайки очи надолу, както подобава на невинно момиче.
Тук Танрагос става и отива да посрещне дъщеря си. Тук той й казва нещо тихо и Тори се обляга на ръката му с величествено кимване. Сега двамата вече отиват на тази маса, където я чакат двамата братя.
И аз, едва прекрачвайки прага след Тори, замръзвам на място, неспособна да стъпя по-нататък.Не вярвам на това, което виждам.
Вещице, не спи, ще те стъпчат“, огромните лапи на Бран се увиха около раменете ми, съдейки по гласа му. И аз, като парцалена кукла, се оставям да ме избутват встрани от прохода, докато се озовавам в един ъгъл, скрита зад широките гърбове на моите пазачи. Но дори оттук виждам ясно масата за преговори, над която висят знамената на Аделхей и Раграст.
И мога да видя в цялата му прелест двама мъже, подобни един на друг, като две капки вода. Крал Раграста и неговият брат близнак.
Глава 36
Те са близнаци. Ето какво със сигурност не очаквах. Дори не можех да си помисля.
Оказва се, че Тори ще се омъжи за един от близнаците.
За Аедан... Или Адлар.
И с един от тези близнаци вече съм прекарала две нощи в едно легло. И сега, гледайки ги отдалеч, аз, за свой срам, дори не мога да кажа с пълна сигурност кой от двата демона, церемониално посрещащи принцесата, която ги гледа шокирано, ме прегърна и целуна тази сутрин, обещавайки ми непознати удоволствия.
Не знам кой кой е. Защото ми се струва, че Адлар е в този, който се появява сега като крал Аедан. Но това не може да бъде. Защо трябва да е така? За какво?
Но зад всички притеснения и шокове, дори забравих да мисля, че Адлар все още е един от двамата кандидати за ръката на единствения ми близък човек-принцесата. Може би защото самата тя вярва, че той изобщо не я е харесвал и е решена да се омъжи за Аедан. Но не зависи от нея, за съжаление.
И дори ако за Адлар, както и за повечето мъже, няма нищо срамно в това да целуне прислужницата на евентуалната си булка и откровено да каже, че ще я има в близко бъдеще, тогава аз самата не трябва повече да позволявам подобни разговори, нито нещо повече. В никакъв случай. Не трябва!
Тори е единствената ми сродна душа на този свят. Тази, която рискува живота си, за да ме спаси. Би било предателство от моя страна да продължа да позволявам на един от нейните ухажори да ми показва признаци на внимание, дори ако не искам това внимание и се опитвам да го избегна.
-Принцесо Ланториниал от Аделхей, вашето съгласие за този брак доброволно ли е?“ Магически подсилен глас нахлува в мислите ми... Аедана. Той е толкова подобен на този на Адлар.
Поклащайки глава, надниквам в строгото мъжко лице на Краля на демоните. И тогава гледам брат му по същия начин. Дори се обличаха еднакво. За какво? Да покажат, че няма значение за кого ще се омъжи принцеса Аделхея? Но не е така. За нея има разлика... И за мен... по някаква причина също.
Не бива!Не можеш да мислиш така.
Погледът ми открива бледото лице на Тори. Тя толкова се опитва да не покаже колко е притеснена и уплашена. Смутен руж се откроява на ярки петна върху алабастровата кожа на изящните скули. Объркване в очите. Но гласът е твърд.
— Доброволно давам съгласието си за този брачен съюз, Ваше Величество.
Запознати ли сте с условията на брачния договор? По-младият крал задава нов въпрос. И двамата братя внимателно се вглеждат в лицето на булката си.
-Да, Ваше Величество“, кимва Тори с достойнство.
-Ще приемеш ли решението на брат ми и моето, като станеш съпруга на този от нас, чийто дар те признава за избраната?“