- Не мисля. Защо ще те тестват? - казвам тихо, опитвайки се да я успокоя, въпреки че всъщност изобщо не изпитвам такава увереност.
- Може би, за да разбере дали съм подходяща за съпруга?- тя изсумтя горчиво.
Но брачният договор вече е подписан. Не означава ли, че непременно ще станеш съпруга на един от тях? Ако не на кралят, то на принца? Или съдържа някои точки, които може да не отговарят нито на едното, нито на другото? - Силно се надявам, че всъщност няма нищо такова в документа. Нямам представа какво ще се случи с Тори, ако и двата демона я отхвърлят.
- Не. Прочетох договора,още в къщи“, казва Тори замислено, изглаждайки с лека усмивка на облекчение, лицето си. - И тогава го проверих, преди да сложа подписа си. Права си. Няма такива точки. Но все пак е странно. Защо ще се променят и ще играят ролите си, ако не за да ме тестват?
Наистина ли. За какво? Как да разберем? Единственият вариант, който ми идва наум е да попитам. Но вече знам цената на отговорите на Адлар и не съм готова, отново да играя подобни игри с него.
-Не знам“, вдигам рамене. „Във всеки случай определено трябва да се научим да ги различавате възможно най-скоро. Трябва да има разлики. Те не могат да бъдат напълно еднакви.
-Ако бях посветен, със сигурност щях да почувствам тяхната сила като теб. Но аз ще премина през посвещението само в брачната нощ - въздъхва принцесата. - И тези трохи от дарбата, която имам сега, не са достатъчни за това. Да, не знам много. Мама повтаряше, че това знание има нужда от своето време. И сега никой нищо не може да ми обясни. И не може да ме научи,но все пак нямам двадесет години..
-Но можеш да почувстваш нещо дори сега. Самата ти каза, че ги възприемаш съвсем различно, - напомням й, навеждайки се към нея. „Но ти дори не си имала възможността наистина да разбереш чувствата си. Просто слушай себе си, когато са наоколо. Сигурна съм, че можеш да го направиш.
И аз ще се вслушвам.
-Надявам се, че си права“, усмихва се Тори. И тогава тя присвива лукаво очи: „Слушай, не можеш ли да познаеш Адлар по ботушите му?“
Примигвайки, първо я гледам объркано, а после, неочаквано за себе си, започвам да се смея.
-Наистина… трябваше да погледна по-отблизо“, издишвам, усещайки, че сълзите отново са в очите ми. Вярно е, че сега те ще са напълно различни.
Свалям мократа превръзка от лицето си, продължавайки да се смея. Така или иначе никой не ни вижда тук – оставих я да изсъхне. И улавям върху себе си изненадания и трогнат поглед на Тори. Повдигам въпросително вежди, докато я поглеждам.
-Вече забравих как звучи смехът ти“, обяснява тя, подсмърчайки.
-Да… и аз забравих“, усмихвам се тъжно. Не мислех, че ще си спомня какво е да се смееш.
-Знаеш ли, често си спомням как майка ми отведе целия си двор в летния дворец“, усмихва се Тори с тъга в очите.
„Аз също… помня това.“ Беше забавно - тези спомени напоследък ми изглеждаха толкова далечни и нереални, сякаш не бях там със съвсем младата принцеса. Сякаш не е имало онова щастливо време, когато майките ни бяха живи, а ние бяхме безгрижни деца...
- Най-много ми хареса, когато ти и аз избягахме от наставниците и играехме в градината до езерото. Винаги съм бил малко ревнива, че можеш да повикаш и най-срамежливото пате за галене. И бяха толкова сладки...
И така времето мина неусетно до обедната почивка. Тори казва, че майка й ме е нарекла целуната от Богинята. И други щастливи, отдавна забравени моменти изскачат в паметта ми. Тези спомени, нашият разговор, всичко, което се случи днес, всичко това променя нещо в мен, напомняйки ми коя бях преди брака. И въпреки че никога повече няма да бъда такава, но сега знам със сигурност, че Tanraggos не ме е унищожил напълно. Душата ми е жива. И моята дарба ми помогна да оцелея, когато бях започнала да я смятам за проклятие. Тя ще ми помогна да възкръсна.
Когато возилото спря, за малко да забравя да сложа пак превръзката.
Започват да ни чукат. Тори отваря. И се оказва, че и двамата й годеници вече стоят зад вратата.
Така че и двамата имахме възможност да ги сравним.
Глава 40
Тори замръзва в объркване, гледайки единия на другия на свой ред и очевидно не знаейки как да се държи. И тези коварни демони все още стоят наблизо. И двамата в еднакви черни палта, с едни и същи прически и едни и същи учтиви усмивки по лицата. Така че как да не мислим след това, че ни проверяват.
-Принцесо, позволете ми да Ви помогна“, решително пристъпва единият от братята, протягайки ръка към нея.
- Да, разбира се. Благодаря, - Не знам за мъжете, но ясно чувам облекчението в гласа на Тори.