-Не знаеш какво говориш“, хлипам и неволно се навеждам към него. Скривайки се зад масивната му фигура, тъй като той взе другата ми защита от мен.
-Тогава, кажи ми.
- Не!
Дланите му, минават по гръбнака ми. Стресната, неволно заравям чело в гърдите му. И в следващия момент ме прегръщат. Просто… прегръдка. Успокояващо. Нежно. Демонът ме придърпва към себе си, покривайки главата ми с ръка.
И просто замръзвам, неволно се вслушвам в себе си. Недоверчиво. Никога през живота си не съм била утешавана от мъж.Толкова е странно, че дори ... страхът отстъпва. Как го прави това?
-Скъпа, мога да те съжаля и да върна този парцал. Мога да те оставя отново да се скриеш зад него. Ще го сложиш и ще продължаваш да чувстваш илюзията за невидимост и сигурност. Но в действителност така или иначе всички те виждат. И всички разбират, че се криеш. С този парцал не можеш да заблудиш демони, само предизвикваш любопитство. И е въпрос на време да ти го издърпат със сила, правейки те наистина беззащитна.
- Както сега? - злото излиза от мен.
- Не. Сега ти давам защитата си в замяна. И възможността да свикнеш с нея. Докато все още сме на път и наблизо има само най-доказаните воини. В Ragrasta ярката прислужница на принцеса Lantorinial няма да изненада никого. Но всеки ще иска да знае коя е и защо се прави на вещицата на принцесата. Така че изберай. Мога да ти върна превръзката?
Глава 41
Толкова е просто? Ще ми я върне ли наистина?
Поемам треперещо дъх и стискам треперещите си ръце в юмруци. По-лесно от всякога е да кажа„Да“. Да поискам... да ми даде тази превръзка.
Но думите му вече са пуснали отровни корени в съзнанието ми. И сега, дори ако демонът наистина ми я даде, вече не мога да се чувствам скрита зад нея. Ще знам, че тя наистина не ме крие. Имам чувството, че тя наистина привлича вниманието към мен. Той ме ограби от тази илюзия. Нарочно!
Но как мога да се покажа сега? Как да намеря сили да се отдръпна от мъжа, който ме прегръща, и всички да видят лицето ми.
— Зайо, какво ще кажеш?
-Наистина ли ми даваш избор? – питам горчиво. - След…
Мълча, стискам устни и сдържам накъсаните думи, изпълнени с негодувание и горчивина.
Толкова глупаво... Не мога да говоря с него така. И вече не мога да търся защита от него. Трябва да намеря силата в себе си. А тя е напълно възможно и вече да не съществува. Но трябва да я намеря. Просто съм длъжна. Трябва да свикна да съм без илюзорната защита на маската, тъй като тя не защитава, а само ме подвежда.
-Пусни ме, моля те… Ти… обеща“, опитвам се отново да се отдръпна от каменното тяло на демона.
-Да, обещах“, въздъхва той, отпускайки ръцете си.
Сега остава само да се отдалечим. Дишайки тежко и усещайки как сърцето ми бие в гърлото ми, довеждайки ме почти до точката на гадене, се насилвам да направя крачка назад. От него.
Свеждам глава, затварям силно очи за момент, събирайки сили. И с мислите си. Възвръщане на способността за разсъждаване. Поне малко. Да не бъда потисната от това нищожество, което се страхува от всичко.
Искам да се втурна обратно, да се скрия поне някъде ... но ми трябва свобода. Така че трябва да се борите за нея. Колкото и да ми е неудобно, демонът е прав. Ако всички видят моята измама, с превръзката само привличам твърде много внимание към себе си.
-Скъпа, нека те заведа до потока“, гласът му нахлува в мислите ми. - Ще стане по-лесно.
-Не, аз сама , поклащам глава и отварям очи. „Не ме докосвай… моля те.“
-Е, върви сама“, сви устни той. Със съчувствие. И раздразнение. - Хайде да отидем до водата. Никой не ти обръща внимание.
Не искам да ходя с него. Но той няма да пусне съвсем сама.. Можех да помоля Бран да ме придружи. Но ... брадатият не ме е виждал без превръзка. Никой - освен мъжа, който стоеше пред мен. И не съм готова да бъда сама с някой друг. Затова просто кимам мълчаливо, показвайки съгласието си.
Конвоят отново спря за почивка в гората. Вагоните се наредиха в полукръг на голяма поляна. На десетина метра от него зад дърветата се вижда широка утъпкана пътека. В средата вече се палят огньове. И когато реших по някакъв начин да се огледам, разбирам, че никой няма не ме гледа открито. Всеки се занимава със собствени дела. Демоните оживено се въртят наоколо. В края на гората забелязвам Тори, седнала на огромен дънер, на който се е облегнал вторият близнак и разказва нещо. При фургона на слугите Одет тропа колебливо, поглеждайки ту към принцесата, ту към заетите мъже. Но Хефи не се вижда никъде. И Брана, между другото, също. Въпреки че може изобщо да не е свързано.
Негово демонично височество- ме отвежда до пътека от другата страна на пътя. Оттам, току-що се върна с две тенджери, пълни с вода, готвачът Ройн,който вече ми е познат.. Брадатият звер, като ме видя, окръгли очи изненадано и неочаквано намигна одобрително.