Но когато принцът, или кралят, или който и да е той, се опита да прегърне кръста ми, аз, неспособна да издържа, избягвам ръката му, свеждайки глава още по-ниско.
Да, страх ме е да не го ядосам, но... не искам докосванията му. Не искам да му вярвам. И аз с радост ще се откажа да ме защитава, щом имам възможност. Нека се окаже прав поне десет пъти. Но понеже той ми диктува какво да правя, тогава той настоява за своето. Няма значение кое. Няма значение колко. Важното е, че не го искам.
В сянката на дърветата наистина се чувствам по-добре. Защото никой не ме вижда. И това е временно.
Целият ни път до потока минава в потискаща тишина. Усещам върху себе си тежкия поглед на демона, разбирам, че е недоволен от реакцията ми на действията му. А чувството за самосъхранение, научено от Танрагос, изисква от мен да прогоня емоциите си и да изобразя смирение и уважителна благодарност пред силен, опасен мъж. Но… не мога повече.
Просто... той ме накара да повярвам, че няма да ме нарани. И аз съм глупачка, исках да се чувствам в безопасност толкова много, че повярвах. Животът не ме учи на нищо, нали?
И днес той показа много ясно, че трябва да правя каквото той си иска. Поне да ме съблече пред всички и каже че така трябва. И нищо не мога да направя срещу него.
А ако е и кралят...
Веднага щом пристигнем в Ragrast, ще трябва спешно да помислим накъде да продължа. Надявам се Тори да ми прости.
До потока трябва да слезем в малко дере. Тук трябва да е валяло наскоро, защото земята е влажна. И много хлъзгаво. Само да не падна и да се плъзна надолу в блато. Тогава този непоносим демон ще ме нарече прасенце вместо заек. Дори не знам кое е по-добро.
- Спри се. Ще ти помогна“, той ме хваща за лакътя.
-Недей…“ – изтръгва се от мен, но мъжът вече се навежда и като ме хваща за бедрата, ме повдига на като малко дете, принуждавайки ме уплашено да го хвана за рамото.
И след това спокойно и ловко се спуска надолу. После не не бърза да се качи обратно. Той ме хваща, за да може да погледне лицето ми.
- Обидена ли си?- присвива черните си очи.
-Не“, казвам тихо, дишайки тежко от тревога. — Коя съм аз, че да се обиждам от теб?
-Обидена си“, заявява той мрачно.
Толкова се уплаших!
42 глава
Глава 42
Демонът се намръщи, навеждайки глава настрани. И изведнъж вдига свободната си ръка към лицето ми.
Извиквайки от ужас, аз се изтръгвам от хватката му, прикривайки се с ръце, доколкото мога. Свята богиньо, защити глупака. Ако преживея гнева на новият си мъчител, никога дори няма да отворя устата си в присъствието на мъж. Ще стана сянка, за да не ме забелязва никой.
Но вместо удар, изведнъж усещам груби пръсти, които докосват бузите ми... бършат сълзите ми.
- Той биеше ли те? Чувам такъв глас,от който чак кожата ми настръхна.
Защо му трябва да знае? За да разбере как най-добре да ми се подиграе?
-Отговори ми“, изръмжава той тихо. Разклати ме, не много, но това ми е достатъчно, за да започне всичко вътре да се надига от нова вълна на паника.
-Да“, ридая от срам и отчаяние.
- Как?! Говори!
- С юмруци, с камшик, с тояга, с крака, с каквото му дойде под ръка, ако съм сгрешила твърде много, - вече с плачлив глас,признавам на демона, не виждайки почти нищо, защото е през сълзи. Но нещо вътрешно ме кара да попитам с горчивина този, който обеща да не обижда. Колко съм Ви обидила? Изберете това с което да ме накажете, което Ви харесва най-много.
Тишината отново пада между нас. Трудно е така. Пропита е от гняв и мрак. Чува се само пресекливото ми учестеното, дрезгаво дишане.
— Съвсем не, глупавичката ми. Погледни ме - след малко твърдо заповядва демонът. Подчертано спокойно.
Все още няма наказание и се насилвам да вдигна очи към него. Да срещне внимателния му тежък поглед, в който бушува мрак.
- Защо се страхуваш от мен?
Шегува ли се
-Защото си страшен“, изпускам се,преди да успея да се спра.
Това сигурно е много тъпо и със сигурност ще ми донесе нови проблеми.Но усещам, че случилото се- разруши още една от рамките, изковани в съзнанието ми, които дотогава помагаха да сдържам разкъсваните отвътре емоции. Или може би... просто ми писна да се страхувам. Всичко си има граница-страхът също. Е, какво ще ми направи, което не съм преживяла?
- Страшен? -Мъжът изведнъж се засмя. – Как после да се старая да очаровам момичето след това. Ти ме нарани право в сърцето. Нежното зайче,се учи да хапе,нали?