-Какво?... Не!-Поклащам глава.
-Сигурно съм те обидил много през тези два дни, тъй като се страхуваш от нападение от моя страна.
- Не... аз...
- Показал съм се като ужасно жестоко копеле, което се наслаждава на чуждото страдание“, мрачно завършва той. Обидено! „И колкото по-безобидна е жертвата ми, толкова повече я тормозя, нали?
- Не. Грешите. Нямах предвид това“, избухвам, неволно започвам да се срамувам пред този, който ме е защитавал толкова пъти.- Кой даде заповед да пазят мен,прислужниците и Тори от хората на Танрагос.
- Какво имаш предвид? -Демонът примижава.
-Ти ме изплаши“, признавам, поемайки треперещо дъх,казах аз - Там при каляската. Накара ме да се чувствам несигурна. И тогава... ти ми се ядоса, че... избягвам ръката ти. И за това, че се обидихте, както си помислих.
- Не мислех така. И вече казах, че сега си под моя защита. Обещах, че никой няма да ви обиди, -скърцането със зъби, напомни за неговия демонски произход „Не удрям жени. И не ги насилвам. Скъпа…” въздъхва той тежко и най-накрая ме изправя на крака.
Но вместо да ме пусне, той обхвана лицето ми с ръце, гледайки ме в очите. Поглажда скулите с палци.
— Какво те кара да мислиш, че съм ти ядосан? Няма да отрека, че страхът ти наистина ми е неприятен. Искам съвсем различни емоции от теб. Но разбирам защо се страхуваш. И дори да съм ядосан, но на теб.
- Откъде да знам?- Прошепвам изгубено, изненадана от действията му. Неочакваната му нежност. „Всичко… това, което видях от мъжете, е принуда, болка и много унижение. Наистина не си ме обидил, а ме защити. Но… веднъж позволих вече да бъда защитена от мъж. Защитена от един опасен свят, както той каза. Да ме заключи и да ме притежава изцяло. Той също беше нежен в началото. Дори твърдеше, че е влюбен. Даваше ми подаръци. И поиска любовта ми и пълното ми подчинение в замяна. Взе ме против волята ми. И тогава той започна да ме бие, защото не можех да го обикна.
-Кажи ми кой е той?-Демонът се навежда към лицето ми. Мракът му се усеща навсякъде. Заобикаля ме.Оплита ме с галещите си мрежи. – Казвам ти. И ще го убия заради теб.
Това обещание е смразяващо. И е невъзможно да не повярвам. Откривам, че дълбоко в себе си искам да се съглася. Искам някой да накаже Танрагос за всичките му зверства. За това, което ми причини. Но не съм готова да бъда толкова задължена на този демон. Не съм готова да платя с отмъщение за свободата си. Колкото и сладко да е това.
- Не. Остана в миналото, към което не искам да се връщам - поклащам уморено глава.
- От която бягаш, без да поглеждаш назад?- Мъжът повдига скептично вежди.
-Въпреки това, изборът си е мой“, казвам тихо.
-Толкова решително момиченце“, усмихва се одобрително демонът, внезапно притискайки челото си към моето. — Уважавам избора ти. Но искам да те предупредя, че ще направя всичко възможно да те накарам да направиш още един. Ще те убедя нежно, както заслужаваш.
- Защо ти трябва това? пак питам. -Надявайки се най-накрая да разбера какво крие.
- Знаеш ли - мъжките длани падат върху раменете ми и се плъзгат надолу по отпуснатите ръце. И печатът на предмишницата ми реагира на докосването му с топъл пулс. - Искам те. Моят мрак те иска. Усещаш ли тази връзка?Чувстваш,ли че можеш да ми се довериш. Но ти се страхуваш? Позволи ми да премахна страховете ти, моето захарно зайче.
-Не можеш“, издишвам аз, хипнотизирана от мекия му кадифен тон, приспивана от силата му.
-Само аз мога“, казва той, преди да ме целуне отново.
43 глава
Глава 43
Той сякаш ме опитва, вкусвайки всяко докосване. Той хваща долната ми устна, галейки я с език, после горната. Толкова нежно, че не искам да го отблъсна или спра. Защото в отговор на тази милувка нещо започва да пърха в мен, като светлинка на вятъра, плахо и щекотливо.
Тъмнината му ме гали, приспива бдителността ми, принуждава ме да се отпусна. Мъжки длани галят предмишниците ми, китките. По някаква причина той преплита пръстите ни, дърпа ръцете ми нагоре, принуждавайки ме да го хвана за врата.
-Дръж се за мен, малката“, изръмжава дрезгаво в устните ми и в следващия момент ме взима на ръце.
И улавя уплашената ми въздишка с нова целувка. По-дълбоко, по-взискателно. Езикът му се плъзва в устата ми. Но не грубо. Изследва я с докосвания. Въвлича в този странен танц и моя собствен.
Не съм отвратена от вкуса му... напротив, харесва ми по някакъв странен начин. Дори не забелязвам, че наистина се хващам за него, объркано се вслушвам в чувствата си. И не намирам в тях нищо като отхвърляне. Как може така да бъде?