- О да. Твоята преданост към принцесата. Как бих могъл да забравя за нея? Демонът въздиша шумно.- И стига вече си се обръщала към мен на Вие... Също ще ти кажа, че определено няма да се оженя за Госпожата ти?
- Защо?- Повдигам изненадано вежди.
Защото брат ми ще се ожени за нея.
Глава 44
-Вие сте толкова уверен в това. Значи... дарбата му я призна за избраницата? – питам без задръжки. Ако случаят е такъв… Облекчението ми прави още по-лесно дишането.
Тори не е отхвърлена. И не съм целувала бъдещия й съпруг. Това е чудесно.
-Виждам ,че си доволна — отбелязва натрапчиво демонът. - Да, Зайче, мога да отделя цялото си внимание само на теб.
-Аз не…“ Поглеждам към него онемяло, но мъжки пръст е притиснат към устните ми.
- Да Не съм мислил за това, да“, усмихва се лукаво неговият демонично височество. -Ще се преструвам, че ти вярвам. Да отидем в лагера, трябва да ядеш. Ако не искаш да те нося, подай ми поне ръка. Ще ти помогна да се изкачиш.
И без да дочака отговора ми, овладява дланта ми, като отново преплита пръстите ни. И ме дръпва нагоре.
Е, какъв отвратителен демон. И не затова се зарадвах. Амииии нееее!. И нямам нужда от вниманието му.
Като наближихме лагера долавям ароматните миризми на топла храна във въздуха. И стомахът ми започва да къркори още по-силно, което ме кара да се смущавам невероятно. Не успях да закуся сутринта. По-точно, просто забравих за закуската. И тогава, въпреки цялото вълнение, дори не помислих за храна. И сега умирам от глад.
-Отиди при принцесата, ще ти донеса вечеря“, нарежда демонът и пуска ръката ми веднага щом излязохме на поляната.
Оглеждайки се наоколо, забелязвам, че Тори седи на същия дънер като преди, гледайки замислено мъжете, събрани около огъня. По-точно конкретно един. Независимо дали е втори крал или принц.
Харесва ми предложението на спътникът ми, затова кимайки в знак на съгласие, се втурвам към нея, оглеждайки се крадешком. Май никой не ми обръща внимание.
— Ваше височество, мога ли да седна при Вас? - Приближавайки се към принцесата, аз се обръщам към нея, както трябва да бъде от прислужница, в случай че някой наблюдава и внимателен слуша.
-Разбира се, Мар. Седни, прави ми компания - усмихва се Тори, въпреки че в очите й блести тревога. Свалила си превръзката? Защо?
Тя не видя какво направи ... демонът, чието истинско име трябваше да разбера, в най-скоро време вместо да се паникьосвам?
-Негово височество обясни, че с тази превръзка привличам твърде много внимание и разпалвам ненужно любопитство сред сънародниците му“, обяснявам тихо, сядайки до нея на дънера.
Тори повдига изненадано вежди. Приближава се към мен, навеждайки се към ухото ми.
- Добре ли си? – пита тя тихо.
-Да, всичко е ... наред“, определено не си струва да й казвам какво преживях, и защо внезапно останах без маска. - А ти?
-Изглежда, че всичко е наред с мен“, доволна усмивка цъфти на устните на приятелката ми и смутена руменина по бузите й. Тя поглежда към огъня и замръзва, гледайки мъжете, които се приближават към нас. — Господи, и двамата идват тук, а аз все още не съм разбрала кой от тях е наистина кралят.
Тя не е единствената. Тези демони напълно са ни завъртяли главите. Въпреки че ... Дори Тори да не е успяла да попита, аз пък още по-малко..
-Ах... важно ли е за теб?“ — питам шепнешком, също поглеждайки към демоните.
Но тя не успява да отговори. Братята се приближават към нас, като всеки държи по две чинии с нещо много апетитно ухаещо. И разпознавам „моят“ още преди да ми подаде порцията и да седне до мен.
- Яж, малката. Малко го охладих, за да не се изгориш”, нарежда той, сякаш нищо не се е случило. Сякаш в реда на нещата беше да обслужва... прислужница.
-Благодаря“, смутено и послушно поемам храната. О, колко е вкусноооо.
„Тори, би ли ме запознал с твоята спътница?“ - пита вторият приятелката ми, подава й чиния и сяда на земята в краката й. Колко странни са тези демони. Ще ми омръзне ли някога да се изненадвам от техните навици?
Другият близнак се обръща към мен, гледайки ме любопитно. И тук е странното, аз... не се плаша от присъствието му. Може би защото много прилича на брат си, а може би защото другият сега седи до мен и яде своята порция ароматна каша с месо, осигурявайки ми същата безопасност, която ми обеща със самото си присъствие.