Дори се улавям в неочаквано желание да се приближа още повече до него. Но успешно подтискам в себе си такъв необичаен за мен импулс.
- Иска ми се да можех. Просто не съм сигурна как да те представя в отговор - иронично се смее Тори.
Какво прави тя? Не е обичайно да се представят слугите на господарите, още повече, че са принц и крал.
-Ха, братко, чу ли? Пак ни объркват“, -усмихва се иронично „нейният“ демон. - И кой? Моята собствена булка.
-Ти си несправедлив към мен“, нацупи се Тори обидено. — Отлично знам, че твоят брат придружи мен и кортежа ми до Варден. И те видях за първи път точно днес. Но изобщо не съм сигурна кой от вас двамата е крал Аедан и кой е принц Адлар. Дори си мисля, че нарочно ме обърквате. Това е тест, нали?
Тори свива треперещите си устни, изглеждайки толкова разстроена и трогателна, че е невъзможно да не й съчувстваш. Дори демонът, който седи в краката й, е трогнат. Той оставя чинията си настрана, сяда на дънера и я прегръща за раменете.
„Е, какво , скъпа…“, започва той, но след това внезапно спира, клатейки глава предпазливо.
А брат му дори скача от мястото си, слуша нещо и наднича в гората зад нас.
— Бързо в каляската и двете! — нарежда рязко на мен и Тори, изваждайки меча си от ножницата
.
Глава 45
Тори все още се оглежда с недоумение, а аз вече подскачам по някакви инстинкти и, хващайки я за ръка, я дърпам към кортежа, успявайки някак да не изпусна дори чинията си. Вслушвам се в околната среда. Други демони вече се втурват към нас. Отнякъде се появява Бран, до когото се върви зачервена Хефи. Виждайки ни, брадатият мъж веднага я изпраща до фургона, а той се втурва да ни посрещне с принцесата.
С Тори успяхме да изминем само една трета от пътя, когато от гората се чува многогласен вълчи вой. Лов на вълци или нападение.
- Какво се случва? Вълците враждуват ли с демоните? Защо бяхме нападнати? Приятелят ми бърбори от страх.
„Всичко е наред, принцесо. Все още никой не ни е нападнал. Но е по-добре да се качите във фургон, за всеки случай ”, изръмжава Бран, който дойде при нас навреме, хващайки Тори за лакътя от другата страна.
Поглеждам неспокойно назад, където двамата братя, с извадени оръжия, очакват незнайна опасност в края на гората. И тогава забелязвам как малко животно излита изпод един храст на няколко метра от "моя" демон като сива светкавица, успява да избегне с писък от хвърлената в него магическа мрежа, със скок се измъква от отправеното в него заклинание и се втурва с пълна скорост към нас с Тори.
-Ох, тииии…“ изръмжава Бран, изваждайки дълга кама от колана си.
Аз гледам ококорено малкото вълче, което бързо се приближава към нас. Дори ми се струва, че погледите ни се срещат с него и усещам див животински страх, пареща болка и всепоглъщаща жажда... за живот. Неговите чувства. Неговият ужас. То е... ранено и търси спасение, а не напада.
- Изчакай!!! Спри се! Да не си посмял да го докоснеш!- Викам, пускам ръката на Тори и изпускам чинията на земята. И се втурвам към малкото, искайки на всяка цена да го предпазя от... всички. Протягам се с цялото си същество към него и го викам към себе си. Да се довери.
Изглежда, че се опитват да ме спрат, но аз се хлъзнах като змия покрай Бран, който се изпречи пред мен. И аз се навеждам, протягайки ръце към вълчето.
-Ела при мен, добричкото ми “, можах само да кажа, преди сивата светкавица да се вреже в мен с пълна скорост, хленчейки и търсейки прикритие. Горещ нос се забива в дланта ми, грапав език докосва кожата ми. Треперещо тяло е притиснато към гърдите ми. Сърцето му бие, сякаш ще се пръсне. - Всичко е наред. Всичко е наред, малкото ми.
Поглеждам към смаяните демони, замръзнали около мен. На Аедан и Адлар, които дотичаха до нас.
- Те го преследват. Той е ранен. И аз… няма да позволя да го убият“, казвам уверено, избягвайки да ги гледам в очите, и се втурвам към вагона вече с тежкото малко в ръка. Мисля, че самите демони ще се справят с неговите преследвачи.
-Ъ-ъ-ъ… Мар, имаш ли нужда от помощ?“ - Тори идва на себе си и се втурва след мен.
- Да При първа възможност ще ми трябва топла вода. И бинтове, - казвам аз, подреждайки мислите си. — И бял равнец, ако някой намери.
-Ще намерим, малка вещице“, отговаря Бран вместо приятелката ми, вървейки до нея. „Виж колко умен се оказа.Как ловко се измъкна покрай братята. Сериозен вълк ще порасне.
Но аз почти не го слушам, изследвайки с дарбата си състоянието на моя неочакван питомец. Малкото ранено тяло трепери в ръцете ми. Вълчето тихо скимти, притискайки се по-близо до мен. И когато вече наближаваме кортежът, то изведнъж потръпва с цялото си тяло, ръмжи и се опитва да се измъкне.